Четиридесет години по-късно от оригиналния запис, каймакът на британската и ирландската поп музика от миналото и настоящето отново се питат дали етиопците знаят, че е Коледа.
През 1984 г., в отговор на ужасяващите кадри от глада в Северна Етиопия, излъчени по Би Би Си, музикантите Боб Гелдоф и Мидж Уре събират някои от най-големите звезди на епохата, за да запишат благотворителна песен.
Пускането на сингъла Band Aid и концертът Live Aid, който последва осем месеца по-късно, се превърнаха в плодотворни моменти в набирането на средства за знаменитости и поставиха шаблон, който много други последваха.
Знаят ли, че е Коледа?
се завръща в понеделник със свеж микс от четирите версии на песента, които са издадени през годините.
Но хорът на неодобрение за пистата, нейното стереотипно представяне на цял континент - описвайки го като място, "където нищо никога не расте; няма дъжд, нито реки текат" - и начинът, по който получателите на помощта са били разглеждани като измършавели, безпомощни фигури, е станал по-силен с течение на времето.
"Да се каже: "Знаят ли, че е Коледа?" е смешно, това е обидно", казва Давит Джорджис, който през 1984 г. е етиопският служител, отговорен за получаването на съобщението за това, което се случва в неговата страна.
Неверието му десетилетия по-късно е очевидно в гласа му и той си спомня как той и колегите му са отговорили на песента.
"Беше толкова невярно и толкова изкривено.
Етиопия беше християнска страна преди Англия... ние познавахме Коледа преди вашите предци", казва той пред Би Би Си.
Но г-н Давит не се съмнява, че филантропският отговор на филма на Би Би Си, от британския журналист Майкъл Буерк и кениеца оператор Мохамед Амин, е спасил животи.
Като ръководител на Комисията за подпомагане и рехабилитация на Етиопия той успява да вкара контрабандно телевизионния екип в страната.
Това е въпреки правителството по това време, което отбелязва 10 години марксистко управление и води гражданска война, като не иска новините за глада да излязат наяве.
"Начинът, по който британският народ отговори така щедро засили вярата ми в човечеството", казва той, говорейки от Намибия, където сега работи.
Той хвали "младите и страстни хора" зад Band Aid - описвайки ги като "невероятни".
Поставянето под въпрос на песента, макар и да признава нейното въздействие, обобщава дебата за мнозина, които може би смятат, че когато животът трябва да бъде спасен, целта оправдава средствата.
Гелдоф обикновено е силен в защитата си, като отговаря на скорошна статия в The Conversation за "проблемния коледен хит".
"Това е поп песен [expletive]... Същият аргумент е правен много пъти през годините и предизвиква същия отегчителен отговор," е цитиран да казва той.
"Тази малка поп песен е запазила стотици хиляди, ако не и милиони хора живи." Той също така признава, че етиопците празнуват Коледа, но казва, че през 1984 г. "церемоните са изоставени".
В имейл до Би Би Си Джо Кенън, главен финансов директор на Band Aid Trust, казва, че през последните седем месеца благотворителната организация е дала повече от 3 милиона паунда (3,8 милиона долара), помагайки на около 350 000 души чрез множество проекти в Етиопия, както и в Судан, Сомалиленд и Чад.
Той добавя, че бързите действия на Band Aid като "пръв отклик" насърчават другите да даряват там, където липсват средства, особено в Северна Етиопия, която отново излиза от гражданска война.
Но това не е достатъчно, за да намали безпокойството.
През последната седмица Ед Шийрън заяви, че не е доволен от гласа си от записа от 2014 г. - направен за набиране на средства за западноафриканската криза с Ебола - който се използва, тъй като неговото "разбиране на разказа, свързан с това, се е променило".
Той е повлиян от британско-ганайски рапър Fuse ODG, който самият е отказал да вземе участие преди десетилетие.
"Светът се промени, но Band Aid не", каза той пред BBC Focus on Africa подкаст тази седмица.
"Казва, че няма мир и радост в Африка тази Коледа.
Все още се казва, че има смърт във всяка сълза", каза той, позовавайки се на текста на версията от 2014 г.
"Отивам в Гана всяка Коледа... всеки декември, за да знаем, че има мир и радост в Африка тази Коледа, знаем, че няма смърт във всяка сълза." Fuse ODG не отрича, че има проблеми, които трябва да бъдат решени, но "Band Aid отнема един въпрос от една страна и рисува целия континент с него".
Начинът, по който африканците са изобразени в това и други усилия за набиране на средства, е имал пряк ефект върху него, каза той.
Когато растях, "не беше готино да съм африканец във Великобритания... [заради] начина, по който изглеждах, хората ми се подиграваха", каза певицата.
Изследванията за въздействието на благотворителните фондонабиране от лектора от Британско-нигерийския кралски колеж Едуард Адемолу подкрепя това.
Самият той си спомня късометражните филми, заснети в Африка от Comic Relief, които са били повлияни от Band Aid, и че неговитеафрикански връстници в [британското] начално училище страстно ще отрекат африканските си корени, наричайки всички африканци - с голяма сигурност - миризливи, неинтелигентни и ги приравняват към диви животни".
Образи на опасно тънки африканци стават обща валута в усилията за извличане на средства.
Обложката на оригиналния сингъл Band Aid, проектиран от поп изпълнителя сър Питър Блейк, включва цветни коледни сцени, контрастиращи с две деца етиопци, в черно и бяло, всяко от които яде нещо, което прилича на животоспасяваща бисквита.
За част от плаката за концерта на Live Aid през следващата година, сър Питър използва снимка на гърба на анонимно, голо, скелетно дете.
Това изображение е използвано отново в произведенията на изкуството за изданието от 2004 г. и се появява още веднъж тази година.
За много работещи в помощния сектор, както и за академиците, които го изучават, има шок и изненада, че песента и нейната образност продължават да се връщат.
Чадър тялото Бонд, който работи с повече от 300 благотворителни организации, включително Christian Aid, Save the Children и Oxfam, е бил много критичен към освобождаването на новия микс.
"Инициативи като Band Aid 40 увековечават остарели разкази, засилват расизма и колониалните нагласи, които лишават хората от тяхното достойнство и агентство", казва в изявление Лена Бхиру, ръководител на отдела за антирасизъм и справедливост на Бонд.
Гелдоф преди това отхвърля идеята, че работата на Band Aid разчита наколониални тропи“.
Начинът, по който благотворителните организации набират средства, претърпя големи промени през последните години.
Макар и да остава критичен, кенийският сатирик и писател Патрик Гатара, който често осмива западните възгледи за Африка, е съгласен, че нещата са се променили.
"Имаше натиск в хуманитарните агенции да започнат да виждат хората в криза първо като човешки същества, а не като жертви и мисля, че това е голяма, голяма промяна", каза той пред Би Би Си.
"В дните на Live Aid, всичко, което наистина имахте, бяха тези образи на глад и страдание... идеята, че това са хора, които са неспособни да направят нищо за себе си и това винаги е било погрешно схващане." Отпадъците от протестите на Black Lives Matter добавиха тласък към промяната, която вече се случваше.
Преди десетилетие норвежка организация Radi-Aid направи своята мисия да подчертае начина, по който Африка и африканците бяха представени в кампании за набиране на средства, използвайки хумор.
Например, тя координира една макетна кампания, за да накара африканците да изпратят радиатори на норвежците, за които се предполага, че страдат от студа.
През 2017 г. самият Шийрън печели една от техните наградиРъсти Радиатор" за филм, който прави за Comic Relief в Либерия, в който предлага да плати за някои бездомни либерийски деца, които да бъдат настанени в хотелска стая.
Организаторите на наградите заявиха, че "видеото трябва да бъде по-малко за това, че Ед поема сам тежестта, а по-скоро да апелира към по-широкия свят да се намеси".
Дейвид Гирлинг, академик от Университета на Източна Англия, който някога е написал доклад за Radi-Aid, твърди, че работата му е една от причините нещата да се променят.
Все повече благотворителни организации въвеждат етични насоки за своите кампании, казва той.
"Хората са се събудили за щетите, които могат да бъдат причинени", казва той пред Би Би Си.
Собственото изследване на професор Гирлинг, проведено в Кибера, беден район в столицата на Кения, Найроби, показа, че кампаниите, включващи и съсредоточени върху тези, които са целите на благотворителната помощ, могат да бъдат по-ефективни от традиционните усилия отгоре надолу.
Много благотворителни организации все още са под натиск да използват знаменитости, за да помогнат за повишаване на осведомеността и парите.
Професорът казва, че някои медии няма да се докоснат до история за набиране на средства, освен ако не е замесена знаменитост.
Но работата на колегата му Мартин Скот предполага, че големите звезди често могат да отвлекат вниманието от централното послание на една кампания.
Докато знаменитостта може да се възползва, благотворителността и разбирането на въпроса, по който работи, губят.
Ако проект от типа наBand Aid" сега трябва да бъде центриран върху африкански артисти, казва музикалната журналистка Кристин Очефу пред Би Би Си.
"Пейзажът за африканските артисти и африканската музика се е променил толкова много, че ако имаше ново издание, щеше да се наложи да дойде от афробийт изпълнители или амапиано изпълнители или афро-поп изпълнители", твърди тя. "Не мисля, че хората биха могли да се измъкнат, без да мислят за настроенията и образността, свързани с проекта и не биха могли да продължат спасителното повествование, което Band Aid имаше." As King's College accален доктор Ademolu твърди:
Последвайте ни в Twitter BBCAfrica, във Facebook в BBC Africa или в Instagram в bbcafrica