Един по един сателитите – всеки от тях инкрустиран с ходж-под от слънчеви панели и други джаджи – се отделят от своя кораб-майка.
Изстреляни са от Земята само час по-рано, на 16 август.
116-те спътника на борда на ракетата-носител са проектирани и построени предимно от западните нации и бизнеса – но един от тях е различен.
Това е първият такъв космически кораб, разработван някога от африканската страна Сенегал.
Малък CubeSat, наречен GaindeSAT-1A, ще предоставя земни наблюдения и телекомуникационни услуги.
Президентът на Сенегал го нарече голяма стъпка къмтехнологичен суверенитет".
Цената на изстрелването на сателит е намаляла значително през последните години, казва Куаку Сумах, основател и управляващ директор в Spacehubs Africa, космическа консултантска компания.
"Това намаляване на разходите отвори пазара", добавя той.
"Тези по-малки нации... сега имат възможност да се включат." Към днешна дата общо 17 африкански страни са пуснали в орбита повече от 60 спътника и заедно със Сенегал, както Джибути, така и Зимбабве също са наблюдавали първите си спътници да започнат да функционират през последните 12 месеца.
Очаква се още десетки африкански сателити да излязат в орбита през следващите години.
И все пак континентът в момента няма собствени съоръжения за изстрелване на космически апарати.
Плюс това, мощните страни в други части на света използват зараждащите се африкански космически програми като средство за изграждане на отношения и отстояване на геополитическото си господство в по-широк план.
Могат ли повече африкански нации да начертаят свой собствен път в орбита – и отвъд?
"За африканските страни е важно да имат собствени сателити", казва г-н Сумах.
Той твърди, че това означава по-добър контрол върху технологията и по-лесен достъп до сателитни данни.
Тази информация може да помогне на африканците да наблюдават културите, да откриват заплахи, породени от екстремни метеорологични условия, като наводнения, или да подобрят телекомуникациите в отдалечени райони, добавя той.
Но смелото излизане в космоса все още се разглежда катонещо за елита" в Африка, казва Джеси Ндаба, съосновател и управляващ директор на Astrofica Technologies, фирма за космически технологии в Южна Африка, която проектира спътници.
Бизнесът във фирмата оставамного бавен" като цяло, добавя тя.
Предвид огромната заплаха за континента от изменението на климата, космическите технологии трябва да се използват за наблюдение на храни и ресурси, предполага тя.
Африканската космическа надпревара за достигане до Луната или Марс, за разлика от нея, не би била от полза:Трябва да разгледаме предизвикателствата, които имаме в Африка, и да намерим начини за решаването им.“ За Сара Кимани от Кенийския метеорологичен отдел сателитите се оказаха безценни, помагайки на нея и колегите да проследят опасните метеорологични условия.
Тя си спомня, че е използвала данните от наблюдението на Земята, предоставени от европейската сателитна агенция Eumetsat, за да наблюдава голяма прашна буря през март.
"Успяхме да определим посоката на тази прашна буря", казва тя.
По-късно тази година тя и нейните колеги ще започнат да получават данни от последното поколение космически кораби Eumetsat, които ще осигурят инструменти за наблюдение на горски пожари и мълнии наред с други ползи.
Това ще ни помогне да подобрим нашите системи за ранно предупреждение“, добавя г-жа Кимани, отбелязвайки, че сътрудничеството с Eumetsat емного ефективно и ефикасно“.
Изменението на климата носи метеорологични заплахи, които могат да се появят бързо – от големи бури до екстремни засушавания.
"Интензитетът на тези опасности... се променя", казва Кимани, отбелязвайки, че сателитните данни, които биха могли да се актуализират толкова често, колкото на всеки пет минути или по-малко, биха помогнали на метеоролозите да проследят такива явления.
Тя също така твърди, че Кения - която изведе в орбита първия си оперативен спътник за наблюдение на Земята миналата година - ще се възползва от това, че в бъдеще ще има повече от собствения си метеорологичен космически кораб.
Както и други африкански страни като цяло.
"Само Африка разбира собствените си нужди", казва г-жа Кимани.
В момента много африкански нации с млади космически програми са зависими от чужди технологии и експерти, казва Темидайо Ониосун, управляващ директор на Space in Africa, компания за пазарни проучвания и консултации.
Някои страни са изпратили студенти и инженери в чужбина, за да получат ноу-хау в областта на космическите технологии.
"Проблемът е, че когато тези момчета се върнат, няма лаборатория, няма съоръжение за тях", казва г-н Ониосун.
Новият сателит на Сенегал е построен от сенегалски техници.
Макар и да не искат да омаловажават значителното си постижение, заслужава да се отбележи, че развитието на спътника е станало възможно чрез партньорство с френски университет и че космическият кораб е изстрелян с ракета SpaceX Falcon 9 от Калифорния.
Европа, Китай и САЩ се включват в множество африкански космически програми.
Това със сигурност е помогнало за извеждането на африканските технологии в орбита, но също така е послужило катокритичен дипломатически инструмент“, казва г-н Ониосун.
Това го правималко притеснен", признава той.
Наблюдатели предполагат, че африканските космически програми не са само за извеждане на африканските нации в космоса – те също са, до известна степен, арени, където някои от най-мощните страни в света се конкурират помежду си.
Г-н Сумах е положителен за ситуацията.
"Можем... да играем тези различни сили един срещу друг, за да получим най-добрите сделки", казва той.
Длъжностни лица както в САЩ, така и в Китай са обмислилистратегическите" последици от включването си в африкански космически начинания, казва Джули Клингер от Университета в Делауеър.
"Това носи със себе си засилваща се нужда от актуализиране на глобалните договори и стратегии за поддържане на мирна и управляема космическа среда", добавя тя.
Но има и възможности.
Д-р Клингер отбелязва, че космическите изстрелвания от екваториалните региони – които може да не изискват толкова много гориво – биха могли да означават, че африканските космически пристанища имат важна роля през следващите десетилетия.
Космическият център Луиджи Бролио, старо италианско космическо пристанище, включващо морска платформа край бреговете на Кения, може да бъде върнат в експлоатация един ден например.
Последните изстрелвания там са били през 80-те години на миналия век.
В крайна сметка можем да очакваме нарастваща активност в космоса от африканските нации.
"Имаме близо 80 спътника, които в момента се разработват", казва г-н Ониосун, "Мисля, че бъдещето на индустрията е много светло."