Може да е сцена от научна фантастика.
Извисяващите се над тъмни, мъхести полета от лава са купища шумни машини с размерите на контейнери за корабоплаване, куполи и зиг-заг сребърни тръби.
Намира се на 30 км (19 мили) югозападно от столицата на Исландия Рейкявик, това е най-голямото в света съоръжение за директно улавяне на въздух (DAC).
Наречен Mammoth, той е разработен от швейцарската фирма Climeworks.
Тя работи в продължение на два месеца, изсмуквайки глобално затоплящия се въглероден диоксид (CO2) от въздуха, след което го съхранява дълбоко под земята, където се превръща в камък.
Сега са монтирани дванадесет колекторни контейнера, но през следващите месеци 72 от тях ще обиколят голямата обработваща зала.
"Това ще ни позволи да улавяме 36 000 тона CO2 всяка година", казва главният търговски директор на Climeworks Дъглас Чан.
Идеята е да се обърнат емисиите, които вече са били изпомпвани в атмосферата.
Всеки колектор има дузина мощни вентилатори, които на всеки 40 секунди могат да поемат достатъчно въздух, за да запълнят олимпийски плувен басейн.
"Технологията разчита на всмукване на много и много въздух, като го забавя, така че филтърът да може да го улови и след това да издиша въздуха обратно навън", казва г-н Чан.
CO2 съставлява само малка част от атмосферата (0,04%), така че улавянето му изисква много електричество.
За Мамот, че електричеството идва от съседна геотермална електроцентрала, така че, докато работи, централата е без емисии.
След като се напълнят, камерите за събиране се отмиват с гореща пара, която се вкарва в обработващата зала.
Вътре в залата г-н Чан посочва два огромни балона, които заедно съдържат един тон CO2.
След това уловеният CO2 се смесва с прясна вода в съседна кула.
"Това е почти като душ", обяснява д-р Мартин Войт от исландската фирма Carbfix, която е разработила процес за превръщане на CO2 в камък.
"Отгоре водата се стича надолу.
CO2 се издига и ние разтваряме CO2." Скрити вътре в две бели, подобни на иглу куполи наблизо са инжекционни кладенци, където водата, натоварена с CO2, се изпомпва на повече от 700 метра под земята.
"Това тук е пресен базалт", казва д-р Войт, показвайки ми буца черна скала, взета от скорошно вулканично изригване и надупчена с малки дупки.
Исландия има изобилие от вулканичен базалт и тази здрава скала действа като резервоар за съхранение.
Когато въглеродът срещне други елементи, намиращи се в базалта, реакцията започва и той се втвърдява, заключвайки го като карбонатни минерали.
"Тук можете да видите, че много от тези пори сега са пълни с белезникави петънца", казва д-р Войт, боравейки с проба от пробита скала.
Някои от тях са карбонатни минерали.
Те съдържат минерализирания CO2." Процесът е бърз, твърди д-р Войт ентусиазирано.
Не става дума за милиони години.“ Около 95% от CO2 е минерализиран в рамките на две години в пилотния проект.
Това е невероятно бързо.
Способен да премахва 36 000 тона CO2 годишно, количество, подобно на изваждането на 8000 бензинови автомобила от пътя, Mammoth е почти 10 пъти по-голям от първия търговски завод на Climeworks, наречен Orca.
Clime работи почти $ 1000 ( 774) за улавяне и съхранение на тон CO2.
За да печели пари, той продава въглеродни компенсации на клиентите.
"Mammoth вече е продал близо една трета от капацитета си за цял живот", казва г-н Чан, който вярва, че технологичните подобрения и увеличаването им ще намалят бъдещите разходи.
"До края на десетилетието искаме да бъдем на цена между $300 и $400." Сред клиентите му са Microsoft, H&M, JP Morgan Chase, Shopify и Lego; както и над 20 000 души, които се абонират за уебсайта на Climeworks.
"Следяхме науката", каза по-рано за Би Би Си старшият директор на Microsoft за енергията и отстраняването на въглерода, Брайън Марс.
Отстраняването на въглерода трябва да бъде част от уравнението.
Не можете да намалите емисиите, които вече са в атмосферата, трябва да ги премахнете." В крайна сметка Mammoth ще бъде джудже от базирания в САЩ Project Cypress, който пробива земята през 2026 г. и който Climeworks се надява да премахне до един милион тона CO2 годишно, използвайки нова технология, за която твърди, че ще бъде по-евтина и по-енергийно ефективна.
Технологията на КПР обаче не е без критици, които смятат, че е свръххипнизирана, сочейки високи разходи, висока консумация на енергия и ограничен мащаб.
Тези критици биха спорили, че улавянето на CO2 там, където се излъчва, би било далеч по-ефективно.
"Много по-лесно е да се премахне въглеродният диоксид директно от дима", казва д-р Едвард Йелюс Солнес, професор в Университета на Исландия и бивш министър на околната среда на Исландия.
Въпреки многократните призиви за ограничаване на емисиите, рекордно количество CO2, нагряващ планетата, беше избито миналата година.
Междуправителственият панел на ООН по изменението на климата предупреди, че емисиите трябва спешно да бъдат съкратени, но това все още няма да бъде достатъчно, за да се предотврати вредното глобално затопляне.
Много учени по климата са съгласни, че отстраняването на въглерода също ще бъде необходимо, но това също разделя мнението.
Появиха се множество методи и известна предпазливост срещу зависимостта от т.нар. технофикси, което може да обезкуражи замърсителите да променят начина си на живот.
В момента не се извършва отстраняване на въглерода някъде близо до мащаба, който би бил необходим.
"Ние изпускаме около 40 милиарда тона въглероден диоксид в атмосферата всяка година, така че този [DAC] няма да направи пробив в големия проблем", казва д-р Сюлнес.
"Трябва да се откажем от изкопаемите горива и да намерим други източници на енергия", твърди той.
"Но мисля, че трябва да използваме всички методи, за да се борим с този проблем." Повече проекти на КПР излизат от земята.
По данни на Международната агенция по енергетика, в световен мащаб са пуснати в експлоатация 27 централи, но само четири от тях улавят повече от 1000 тона CO2 годишно.
Плановете за още 130 съоръжения също са на чертожната дъска, а около 3,5 млрд. долара също са заделени от правителството на САЩ за стартиране на три мащабни хъба, насочени към евентуално премахване на мега-тон CO2 на година.
Дъг Чан обаче е убеден, че КПР може да помогне в борбата с глобалното затопляне.
"Наистина вярвам, че директното улавяне на въздуха и други инженерни решения ще ни доведат до точката, от която се нуждаем, за да помогнем в борбата с изменението на климата."