Някога страховитата армия на Мианмар се пропуква отвътре - надупчена от шпиони, тайно работещи за продемократичните бунтовници, е установила Би Би Си.
Военните имат пълен контрол само върху по-малко от една четвърт от територията на Мианмар, разкрива разследване на BBC World Service.
Хунтата все още контролира големите градове и остава "изключително опасна" според специалния докладчик на ООН за Мианмар.
Но тя е загубила значителна територия през последните 12 месеца - вижте картата по-долу.
Войнишките шпиони са известни като "Дини" - зелени отвън, бунтовнически червени отвътре.
Външно лоялен към военните, но тайно работещ за продемократичните бунтовници, чийто символичен цвят е червен.
Майор от централната част на Мианмар казва, че бруталността на военните го е подтикнала да смени страната.
"Видях телата на измъчвани цивилни.
Аз проливам сълзи", казва Киау [не истинското му име].
"Как може да са толкова жестоки към собствения ни народ?
Създадени сме да защитаваме цивилните, но сега убиваме хора.
Това вече не е армия, това е сила, която тероризира." Повече от 20 000 души са задържани и хиляди убити, казва ООН, откакто военните завзеха властта с преврат през февруари 2021 г. - предизвиквайки въстание.
Кяу първоначално мисли за дезертьорство от армията, но заедно със съпругата си решава, че да стане шпионин е "най-добрият начин да служи на революцията".
Когато прецени, че е безопасно да го направи, той подава вътрешна военна информация на Народните отбранителни сили [PDF] - мрежа от граждански милиции.
Бунтовниците използват разузнаването, за да организират засади на военните или да избягват нападения.
Кяу също им изпраща част от заплатата си, за да могат да си купят оръжия.
Шпиони като него помагат на съпротивата да постигне това, което някога е било немислимо.
BBC оценява баланса на силите в повече от 14 000 селски групи към средата на ноември тази година и установява, че военните имат пълен контрол само върху 21% от територията на Мианмар, почти четири години след началото на конфликта.
Разследването разкрива, че етническите армии и пачуърк от съпротивителни групи сега контролират 42% от сухоземната маса на страната.
Голяма част от останалата площ е оспорвана.
Военните сега контролират по-малко, отколкото по всяко време, откакто за първи път поеха контрол над страната през 1962 г., според базирания в САЩ проект за данни за местоположението и събитията на въоръжените конфликти (Acled).
Координираните операции между етническите армии и цивилните милиции поставят военните на заден план.
След тежки териториални загуби по-рано тази година главнокомандващият Мин Аунг Хлаинг прави рядко признание, че силите му са под натиск.
Изтеклата информация за динята от военните помага да се наклони везните.
Преди две години съпротивата създава специализирано звено, което да управлява разрастващата се мрежа от шпиони и да набира повече хора.
Агенти като Уин Аунг събират течовете на Диня, проверяват ги, където е възможно, и след това ги предават на бунтовническите лидери в съответната област.
Той е бивш офицер от разузнаването, дезертирал в съпротивата след преврата.
Той казва, че сега те получават нови дини всяка седмица и социалните медии са ключов инструмент за набиране на персонал.
Техните шпиони, казва той, варират от нископоставени войници до високопоставени офицери.
Те също така твърдят, че имат дини във военното правителство - "от министерствата до главите на селата".
Те се подлагат на строг процес на проверка, за да се гарантира, че не са двойни агенти.
Мотивите да станеш шпионин варират.
Докато в случая на Кяу беше гняв, за човек, когото наричаме "Мо" - ефрейтор във флота - това беше просто желание да оцелее за младото си семейство.
Съпругата му, бременна по това време, го притиска да го направи, убедена, че военните губят и той ще умре в битка.
Започнал е да дава информация на отряда за оръжията и придвижването на войските.
Този вид разузнаване е от решаващо значение, казва продемократичният бунтовнически лидер Даева.
Крайната цел на неговата съпротива е да поеме контрола над Янгон, най-големия град в Мианмар и бившия му дом.
Но те са далеч.
Военните запазват по-голямата част от големите градски райони - дом на решаваща инфраструктура и приходи.
"По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, за да се атакува и окупира [Янгон], казва Даева.
"Врагът няма да се откаже лесно." Неспособен физически да проникне в града, Даева от базата си в джунглата насочва целенасочени атаки от подземни клетки в Янгон, използвайки разузнаването на Динята.
През август станахме свидетели на едно такова обаждане.
Не ни бяха дадени подробности, но ни казаха, че е за ръководене на опит за убийство на полковник.
"Ще го направим в рамките на параметрите за сигурност на врага", им каза той.
"Внимавайте, врагът губи във всички посоки", добави той, като им каза, че това означава, че е по-вероятно да бъдат нащрек за проникващи и шпиони.
Даева казва, че няколко големи атаки от неговия отряд са били в резултат на подсказки.
"Започнахме с нищо, а сега погледни успеха ни", казва Даева.
Но си има цена.
Дините трябва да живеят в страх и от двете страни, както открива военноморският ефрейтор Мо.
Разгърнат от Янгон до Рахин - граничен район, където военните се борят с етническа група, която е на страната на съпротивата - той трябваше да живее с терора, че разузнаването му може да означава, че самият той е бил нападнат.
През март тази година закотвеният му кораб е ударен със снарядна ракета, последван от открит огън.
"Нямаше къде да бягам.
Бяхме като плъхове в клетка." Седем от неговите другари войници бяха убити при бунтовническата атака.
"Способността ни да защитаваме [къртиците] е много ограничена", признава Уин Аунг.
"Не можем публично да обявим, че те са Дини.
И ние не можем да спрем нашите сили да атакуват всеки конкретен военен конвой." Той казва, че когато това е обяснено на дините, обаче, те не се колебаят.
Някои дори отговориха: "Когато става въпрос за този момент, не се колебайте, снимайте." Извън Обединеното кралство, гледайте в YouTube Но има моменти, когато шпионите вече не могат да понесат опасността.
Когато Мо трябвало да бъде изпратен на друга опасна фронтова линия, той помолил диня да го вкара тайно в контролирана от съпротивата зона.
Те правят това, използвайки подземна мрежа от манастири и безопасни къщи.
Тръгна си посред нощ.
На следващата сутрин, когато не се появил на служба, в къщата идвали войници.
Разпитвали са жена му Чо, но тя е останала затворена.
След дни на бягство Мо пристига в една от базите на Даева.
Даева му благодари за видеообаждането, преди да го попита каква роля иска да играе сега.
Мо отговаря, че предвид младото си семейство би искал небойна роля и вместо това би споделил познанията си за военно обучение.
Няколко седмици по-късно преминава в Тайланд.
Чо и децата също бягат от дома си и се надяват в крайна сметка да се присъединят към него и да изградят нов живот там.
Военните агресивно се опитват да си възвърнат изгубена територия, извършвайки вълна от смъртоносни бомбардировки.
С китайски и руски изтребители, тя е във въздуха, че има надмощие.
Тя знае, че съпротивата далеч не е една хомогенна група и се стреми да се възползва от разделенията между тях.
"Тъй като хунтата губи контрол, бруталността им се увеличава.
Става все по-зле.
Загубата на живот... бруталността, мъченията, докато губят почва, буквално и преносно", казва специалният докладчик на ООН Том Андрюс.
Военните също провеждат проверки за дини.
"Когато чух за помитанията, спрях за известно време", казва Кяу.
Той казва, че винаги се държи като твърд поддръжник на военните, за да избегне нежелано внимание.
Но той е уплашен и не знае колко дълго може да остане скрит.
Дефектирането не е опция, тъй като той се тревожи за изоставянето на застаряващите си родители, така че засега той ще продължи да действа като военен шпионин, надявайки се да види ден, когато революцията свърши.
Ако и когато този ден дойде, дините като Кяу и Мо няма да бъдат забравени, Уин Аунг се заклева.
"Ще се отнасяме към тях с чест и ще им позволим да изберат какво искат да правят по-нататък в живота си." Военните не отговориха на искането на Би Би Си за интервю.
За данните: Изследователите, поръчани от Би Би Си, разпитват множество източници от 12 февруари до 13 ноември 2024 г. за всяка от повече от 14 000 селски групи, за да оценят нивото на военен контрол в техния район.
Имената и границите на селищните групи са получени от Звеното за управление на информацията в Мианмар, или MIMU, което се хоства от Програмата на ООН за развитие (ПРООН).
Във всеки случай изследователският екип говори с поне един източник без официална принадлежност към военните или опозицията - като академици, благотворителни работници, журналисти и местни жители.
Когато източниците предоставят противоречива информация за селска група, несвързаните източници са приоритизирани и допълнително са съпоставени с медийните репортажи.
Отговорите са разделени на три възможни категории на контрол: Някои части на страната са обозначени като гори и не са картографирани върху селски групи.
Те имат различни административни структури, основно занимаващи се с добив и опазване на ресурсите.
BBC избра да се съсредоточи върху районите на Мианмар, които имат ясно определена система на управление.
Допълнителни репортажи от Беки Дейл, Мъскийн Лидар, Хла Хла Уин, Фил Лийк, Калъм Томсън, Пилар Томас, Шарлот Атууд и Келвин Браун.
Методологическа подкрепа от проф. Лий Джоунс, Лондонски университетКуин Мери".