Една година след атентатите на 7 октомври в Израел все още се задават трудни въпроси за най-смъртоносния ден в историята му, когато мощната армия на страната беше хваната неподготвена и бързо завладяна.
BBC е чула разкази, дадени на семейства за случилото се в една военна база, която е охранявала границата с Газа.
Базата Нахал Оз е превзета от въоръжени от Хамас сутринта на 7 октомври и се съобщава, че повече от 60 израелски войници са убити - като други са взети за заложници.
Израелските военни все още не са публикували официалното си разследване за случилото се там, но вече са информирали роднините на убитите там, а някои са споделили тези подробности с Би Би Си.
Това е най-близкото, което имаме до официален отчет от израелските военни за случилото се през деня.
В опит за по-нататъшно обединяване на събитията, ние също говорихме с оцелелите, видяхме съобщения от загиналите и слушахме гласови записи, съобщаващи за атаката, докато се случваше, помагайки да се изгради картина на скоростта и свирепостта на инвазията.
Подробностите, които установихме, повдигат въпроси - включително защо толкова малко войници са били въоръжени в база толкова близо до границата, защо не е направено повече, за да се отговори на полученото разузнаване и предупреждения, как е отнело толкова време на подкрепления да пристигнат и дали самата инфраструктура на базата е оставила тези там незащитени.
Ние дадохме нашите констатации на IDF, които отговориха, че това е в разгара назадълбочено разследване на събитията от 7 октомври, включително тези в Нахал Оз и обстоятелствата, които предхождат".
На 7 октомври Шарън - не нейното истинско име - започва смяната си в Нахал Оз, на около километър от граничната ограда на Газа, в 04:00 часа.
Тя е била част от изцяло женското военно поделение на базата – известно като Тацпитанийот на иврит – и тяхната роля е била да изучават кадри от камерите, заснети на живо по оградата.
Жените работеха на смени във военната стая на базата, или Хамал, наблюдавайки Газа през денонощна банка от монитори.
Хамалът е стая без прозорци, защитена от солидна врата и взривни стени, със строги протоколи за сигурност.
Израелската армия е казала на семействата на хората в базата този ден, че много от военния персонал е бил невъоръжен.
Генерал Израел Зив, бивш началник на оперативния отдел на IDF, заяви пред Би Би Си, че по време на службата му никога не би имало невъоръжени войници в граничните райони.
"Няма смисъл... Войникът е за оръжието", казва той.
Въоръженият състав в Нахал Оз този ден включва отряд от пехотни войници от бригадата Голани на Израелската армия.
BBC по-рано съобщи, че Тацпитанийотът е забелязал ескалация на подозрителната активност от другата страна на оградата, но сега установихме, че тези опасения са споделени и от други войници в базата от различни части.
В дните малко преди 7 октомври обаче нещата бяха затихнали.
"Нямаше нищо и това ни плашеше", спомня си един пехотинец, стациониран в базата. "Всички чувстваха, че нещо е странно.
Това нямаше смисъл." Неспособността на IDF да разберат какво се случва се свеждаше домного арогантност", казва Ген Зив, мисълта, чеХамас няма да атакува, няма да се осмели, и че дори и да е така, те не са способни".
Отидохме да спим на 6-и, мислейки, че там има котка и се събудихме на 7-и и има тигър.“ В 05:30 членове на Голани се приготвиха да започнат патрул с джипове по израелската страна на оградата – нещо, което правеха преди зазоряване всяка сутрин.
Но след това те са инструктирани от началниците си да забавят патрула и да се отдръпнат поради заплаха от противотанкови ракети, трима от тях са заявили пред Би Би Си.
"Имаше предупреждение.
Беше забранено да се върви по маршрута до оградата", спомня си един.
Друг Голани, 21-годишният Шимон Малка, каза, че такова предупреждение е необичайно, но не и нечувано, така че те не са се замисляли.
Ген Зив казва, че това е стандартен протокол на IDF, за да стоят хората назад по време на предполагаеми атаки като тази, за да могат даизбегнат да бъдат изложени като мишена".
Но, казва той,Хамас осъзна това и го използва" в своя полза.
Той каза, че базата е трябвало да бъде оборудвана с позиции, от които Голаните спокойно биха могли да отговорят.
"Има много прости техники за прикриване на войниците, така че те са под прикритие, но все още са в позиция да реагират, да не губят зрението си", каза той.
Докато Голани чакаха далеч от оградата, Шарън започна да вижда движения сред бойците на Хамас.
Но те не изглеждаха нищо друго, освен рутинни - "те също имат смени." Към 06:20 Хамас е започнал да стреля с ракети, но отново Шарън казва, че това не изглежда веднага тревожно - тя е преживяла ракетни атаки и преди и базата е била добре защитена срещу тях.
"Обикновено това са пет минути стрелба и след това почивка", казва тя.
Но този път нямаше почивка.
Около 06:30, Шарън казва, че може да види как силите на Хамас започват да се приближават.
Тацпитанийотът се е свързал с наземните сили, за да ги предупреди.
"Всички станции, четирима души тичат към оградата, копие", обяви една от младите жени, гласът й леко трепереше.
Аз идентифицирам двама въоръжени, които тичат към оградата, разбрано.“ Приблизително по същото време Шимон чул кодовите думи за ракетна атака чрез радиото си.
Командирът му заповядва да скочат от джипа си в Namer - вид израелски бронетранспортьор - и да се насочат към оградата.
Но той не можеше да види никакви набези и предположи, че това е просто тренировка.
Тази така наречена желязна стена отдавна се разглежда от израелската армия и хората в Израел като непробиваема и все пак базите по нея започват да докладват за нарушения.
Всеки от Тацпитанийота на смяна в Нахал Оз е бил свидетел между две и пет пробива на участъка от граничната ограда, за който е отговарял, казва Шарън.
Те наблюдаваха как бойците на Хамас си проправят път в Израел.
Ген Зив казва, че лекотата, с която бойците са преминали оградата, показва недостатъците в бариера, възприемана като непробиваема.
Както видяхте, два камиона можеха да дойдат и да го бутнат.
Не беше нищо.
Дори ако там имаше минно поле от 50 или 60 метра, то щеше да забави Хамас за няколко часа.“ Малко преди 06:40, наблюдателен пост в Нахал Оз е бил ударен и повреден от ракета, според бележките на семейството на IDF, споделени с Би Би Си.
Системата за наблюдение на снайперисти е пусната в действие от Хамал - нервния център на базата - и един офицер се опитва да стреля дистанционно по въоръжени лица, които се опитват да преминат границата, казаха от израелската армия.
Пехотните офицери също се присъединяват към Тацпитанийота в Хамал.
Шарън си спомня как един командир пристига в пижамата.
И след това, докато въоръжените продължаваха да стрелят по камерите за наблюдение, екраните за наблюдение в Хамал започнаха да потъмняват.
Фактът, че Хамас е действала на видно място с тези камери за наблюдение, по границата в седмиците преди това, е тактически, казва ген Зив, за данормализира нещата".
Само на 100 метра от мястото, където работели Тацпитанийота, Алрой - един от петимата наблюдателни балонисти на IDF на място тази сутрин - бил събуден от ракетите и сирените, каза баща му Рафи Бен Ширит пред Би Би Си.
По-късно израелската армия предоставя подробности за първоначалното разследване на семейството на Алрой за случилото се през този ден.
Балонът в Нахал Оз предлагаше по-дълбок поглед към Газа и трябваше да работи 24 часа в денонощието.
Но на 7 октомври тя е една от трите по границата, които са извън действие.
"Балонът в Нахал Оз не работеше и никой не беше стресиран, казаха им, че ще бъде поправен в неделя", казва г-н Бен Ширит.
"Имаше атмосфера като: "Хамас е възпиран, дори ако нещо се случи, това е терористична инфилтрация или най-много терористичен отряд." Обратно в точката си за наблюдение, Шарън продължи трескаво да общува с войници на земята.
"Плаках и обявих едновременно", казва тя.
Тя си спомня, че командващият офицер крещешетихо", защото някои от младите жени губеха фокус сред ужаса.
На оградата Шимон казва, че е следвал радио упътването.
Той все още не можеше да разбере защо гласът на младата жена, който чуваше, звучеше толкова паникьосан.
Можех да усетя стреса, но не можех да видя нищо.“ Когато отрядът му стигнал до мястото, на което ги бил насочил тацпитанийота, те видели камиони на Хамас да пробиват оградата.
"Те започнаха да стрелят по нас.
Може би пет камиона.“ Войниците отвръщат на удара и прегазват онези, които са на мотори.
Малко след 07:00 дойде моментът, от който всички се страхуваха и никой не можеше да си представи.
Въоръжените от Хамас бяха на вратата на Хамал.
"Стани, терористите са на вратата", спомня си Шарън.
На тацпитанийотите е наредено да изоставят позициите си и да се отправят към офис вътре във военната стая.
Ген Зив казва, че тези, които са по-високо в армията, не са поставили достатъчно акцент върху защитата на самите бази, съсредоточавайки се вместо това върху външните патрули.
Това беше част от цялата бъркотия, защото след като врагът ги изненада и влезе в базата, те не бяха готови.
Цялото нещо се срути", казва той.
Около 07:20 часа е атакуван т.нар. щит – бомбоубежище извън Хамал.
Сред тези, които се укриват вътре, са някои извън дежурство Тацпитанийота, които са били защитени от "четири жени воини", според съобщение в WhatsApp, изпратено в 07:38 от един от Тацпитанийота, който се укрива там и е видян от Би Би Си.
Няма повече съобщения от нея в групата.
Израелската армия казва на семействата, че тезиженски воини" са единствените въоръжени хора, които се крият в приюта - и те държат бойците на Хамас на разстояние с огневата си стрелба, докато експлозия на граната не убива един от командирите и ранява други вътре.
В този момент около 10 от войниците успяват да избягат от приюта и се заключват в жилищните помещения.
Всички останали в щита са или убити, или пленени от Хамас.
Шимон и командирът му се отправили обратно към базата, но все още не били наясно с мащаба на случващото се.
По-късно IDF ще информира семейството на един от убитите в Нахал Оз, че атаката в базата е започната от удари с безпилотни самолети и действия на 70 бойци от четири посоки, и това отбелязва повече се присъединиха с настъпването на сутринта.
Нагоре и надолу по ивицата Газа хиляди преминават на израелска територия.
На връщане към базата Шимон казва, че е започнал да разбира мащаба на атаката.
"Когато стигнахме до базата, всичко беше изгорено", казва той.
В офиса вътре в Хамал, Шарън казва, че групата от около 20 войници се е опитала да се успокои.
Междувременно те правят многократни опити да призоват за повече подкрепа.
Предполагам, че [някой] е казал нещо катоНяма подкрепление, никой не може да дойде“ и си спомням, че офицерът ми казаНе се нуждаем от подкрепление, нуждаем се от спасяване.“ Малко преди 08:00 израелски дрон, известен като Zik, пристигна, но имаше трудности при разграничаването между израелски войници и Хамас, според сметката на IDF, което означаваше, че е по-бавно да атакува предвидените цели.
Приблизително по същото време започва атака срещу Хамал, с много престрелки.
Въоръжените се бият пред вратите на сградата, за да попречат на Хамас да влезе вътре.
Боевете продължили около четири часа.
Междувременно Шимон казва, че той и други войници, сражаващи се в базата, са напълно превъзхождани.
Няма и следа от подкрепления.
"Всичко беше неясно." Около 09:00 часа Голаните се отправили към трапезарията на базата, където Тацпитанийотът им бил казал, че повечето от въоръжените мъже се крият.
Роднините по-късно ще бъдат уведомени от израелската армия, че има 150 въоръжени мъже на всеки 25 бойни войници, които влизат в Нахал Оз този ден.
"Това, което Хамас правеше тази сутрин, гъмжеше", казва ген.
"Имаше над 70 различни пробива... над 3000 терористи... Те знаеха, че нямат качеството, така че трябваше да отидат в количество." Видео, за което израелските медии съобщават, че е заснето по това време, показва млади служители за наблюдение в Нахал Оз, които са били заловени от въоръжено Хамас.
"Вие, кучета, ние ще стъпим върху вас", чува се един мъж да казва, докато ръцете на жените са вързани, лицата им са обърнати към стената.
Деветнадесетгодишната Наама Леви, която едва е започнала в базата предишния ден, пледира, че имаприятели в Палестина", лицето е покрито с кръв.
Кадрите показват, че жените са били влачени в чакаща кола и прогонени.
Опустошително е майката на Наама да гледа.
"Раните, кръвта, това, което тя казваше, това, което терористите им казваха, ужасът на онези моменти", казва д-р Айелет Леви.
Ген Зив казва, че татцпитанийотът в Нахал Озбеше удивителен – грешката беше в системата, в командирите, а не в тях".
Повече от три часа след началото на атаката, в 09:45 часа, хеликоптер на израелската армия започва да стреля по въоръжените лица на Хамас, казаха офицери пред скърбящи роднини.
Стрелял е в базата 12 пъти.
Шимон и още шестима, включително командирът им, излизат от базата и се връщат във формация пеша.
Той казва, че са били обстрелваниот всички посоки".
Чрез звука на автоматичните изстрели ще последват серия от единични изстрели, изстреляни от снайперист на Хамас, който не могат да видят.
"Всеки път, когато стреляше, един от приятелите ми получаваше куршум в главата", казва той.
Шимон казва, че той е единственият от тези, които се борят заедно с него, за да оцелеят, и той също е имал близо пропуск.
"Един куршум мина точно покрай главата ми... можех да чуя куршумите, удрящи бетона около мен и да усетя топлината от тях." В този момент той казва, че радиото му вече не функционира.
Ген Зив описва деня катоперфектна буря".
"В продължение на толкова много часове подкреплението не беше там, защото никой не знаеше точно какво се случва и къде да изпрати подкреплението", обяснява той.
Шимон избягал от местопрестъплението и се преместил на снайперистка позиция, преди да се присъедини към войници от друга част, които отишли да защитават кибуц.
Обратно в Хамал, или военна стая, имаше значително развитие около 11:00.
Електричеството е прекъснато, което означава, че ключалките на вратите, които са били на електрическа система, са били освободени.
Той оставя военната стая широко отворена, според сметката на IDF, дадена на няколко семейства.
Бойците на Хамас започват да стрелят вътре и да хвърлят гранати.
Единият е убит при бой с нож лице в лице с войник от Голани, казаха от израелската армия.
Ген Зив каза в момента, че войниците разчитат на ключалките на вратите за тяхната безопасност, по-широката военна система "вече се е провалила".
В инструктажа на израелската армия към семействата се казва, четерористите са хвърлили запалимо вещество в Хамал и са го запалили".
"Димът беше наистина гъст.
Всички започнаха да кашлят и да се задушават.
Хората започват да падат и припадат", спомня си Шарън.
Една майка казва, че й е било казано от израелската армия, четоксично вещество" е било използвано отХамас" при нападението, въпреки че други не са били наясно с тази подробност или са казали, че израелската армия оттогава е променила мнението си за това.
Около 12:30 ч. седем души в Хамал, включително Шарън, успяват да усетят пътя до прозореца на тоалетната и да се изкачат, според разказите на онези, които са там през този ден.
Там тя и останалите оцелели чакали да последват още.
Но никой не дойде.
Шарън е единствената оцеляла от Тацпитанийота на смяна в този ден.
Една друга млада жена от отряда, която е била в базата, но не е работила тази сутрин, също е оцеляла.
До края на 7 октомври военните си връщат контрола, но много от разположените там не оцеляват през деня.
Седем тацпитанийота са взети обратно в Газа като заложници, където един е убит, друг е спасен, а петима все още остават.
В този ден в Израел са убити около 1200 души, включително повече от 300 войници, а други 251 са взети за заложници.
Оттогава повече от 41 000 палестинци са били убити в резултат на израелски военни действия в Газа, казва здравното министерство, управлявано от Хамас.
Мъртвите от Нахал Оз трябва да включват Алрой балониста и четирима другари, които са участвали в продължителна битка с Хамас, казва баща му, позовавайки се на информация, дадена му от израелската армия.
Те са успели да убият близо 10 стрелци, каза той, но петимата са превъзхождани по численост и всички са намерени мъртви в мобилен приют в 14:30.
Военното помещение, проектирано като безопасно място за частите на базата, е разрушено.
Снимките и видеоклиповете показват, че е овъглени, екраните на Тацпитанийота са били внимателно наблюдавани, почернели.
Костни фрагменти са намерени сред пепелта там.
Оцелелите и семействата на убитите и отвлечените остават с въпроси без отговор за това как се е объркало толкова много.
Допълнителни репортажи от Джон Донисън и Наоми Шербел-Бал