Преди година образите изгаряха.
Тъй като Израел все още се тресе от най-тежката атака в историята си, а Газа вече е подложена на опустошителни бомбардировки, тя се почувства като повратна точка.
Израелско-палестинският конфликт, до голяма степен отсъстващ от нашите екрани в продължение на години, избухна обратно в полезрението ни.
Изглеждаше, че почти всички са изненадани.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан прословуто заяви само седмица преди атаките:Близкоизточният регион днес е по-тих, отколкото е бил през последните две десетилетия.“ Година по-късно регионът е в пламъци.
Повече от 41 000 палестинци са мъртви.
Два милиона жители на Газа са изселени.
В Западния бряг са убити още 600 палестинци.
В Ливан още един милион души са разселени и повече от 2000 са загинали.
Повече от 1200 израелци са убити през този първи ден.
Оттогава Израел е загубил още 350 войници в Газа.
Двеста хиляди израелци са били принудени да напуснат домовете си близо до Газа и по нестабилната северна граница с Ливан.
Около 50 войници и цивилни са убити от ракетите на Хизбула.
В целия Близък изток други се присъединяват към борбата.
Усилията на САЩ да предотвратят ескалирането на кризата, включващи посещения на президенти, безброй дипломатически мисии и разполагане на огромни военни ресурси, не доведоха до нищо.
Ракетите са изстреляни от далеч в Ирак и Йемен.
Смъртните врагове Израел и Иран също си размениха удари, като по-сигурно е, че ще дойдат.
Вашингтон рядко е изглеждал по-малко влиятелен.
Тъй като конфликтът се е разпространил и метастазирал, произходът му е избледнял от погледа, като сцената на автомобилна катастрофа, отдръпваща се в огледалото за задно виждане на огромна буря, устремена към още по-големи бедствия.
Животът на жителите на Газа, преди и след 7 октомври, е почти забравен, тъй като медиите без дъх очакватвсеобща война" в Близкия изток.
Някои израелци, чийто живот е бил обърнат с главата надолу в този ужасен ден, се чувстват също толкова пренебрегнати.
"Бяхме отблъснати", каза Йехуда Коен, баща на заложника Нимрод Коен, пред израелските медии миналата седмица.
Коен заяви, че държи Нетаняху отговорен за "безсмислена война, която е изправила всички възможни врагове срещу нас".
"Той прави всичко възможно, с голям успех, да превърне събитието от 7 октомври в незначително събитие", каза той.
Не всички израелци споделят конкретната гледна точка на г-н Коен.
Мнозина сега виждат атаките на Хамас от преди година като начален залп на по-широка кампания на враговете на Израел за унищожаване на еврейската държава.
Фактът, че Израел отвърна на удара – с взривяващи се пейджъри, целенасочени убийства, бомбардировки на далечни разстояния и операциите, ръководени от разузнаването, с които страната отдавна се гордее – възстанови част от самочувствието, което страната загуби преди година.
"Няма място в Близкия изток, което Израел да не може да достигне", уверено заяви Нетаняху миналата седмица.
Рейтингите на премиера бяха най-ниски в продължение на месеци след 7 октомври.
Сега той може да ги види как пълзят отново.
Лиценз, може би, за по-смели действия?
Но къде отива всичко това?
"Никой от нас не знае кога музиката ще спре и къде ще бъдат всички в този момент", каза Саймън Гас, бивш посланик на Великобритания в Иран, пред BBC Today Podcast в четвъртък.
САЩ все още са замесени, дори ако посещението в Израел на шефа на Централното командване на САЩ (Centcom) ген.
Майкъл Курила се чувства по-скоро като управление на кризи, отколкото като изследване на дипломатически неподготвени кадри.
С президентските избори, които са само след четири седмици и Близкия изток по-политически токсичен от всякога, това не се чувства като момент за смели нови американски инициативи.
Засега непосредственото предизвикателство е просто да се предотврати по-широк регионален пожар.
Има общо предположение, сред нейните съюзници, че Израел има правото - дори задължението - да отговори на балистичната ракетна атака от миналата седмица от Иран.
При атаката не са убити израелци, а Иран изглежда се цели във военни и разузнавателни цели, но въпреки това Нетаняху обеща суров отговор.
След седмици на зашеметяващ тактически успех, премиерът на Израел изглежда таи големи амбиции.
В пряко обръщение към иранския народ той намекна, че в Техеран идва смяна на режима.
"Когато Иран най-накрая е свободен и този момент ще дойде много по-скоро, отколкото хората си мислят, всичко ще бъде различно", каза той.
За някои наблюдатели реториката му носи неудобно ехо от случая, направен от американските неоконсерватори в навечерието на водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г.
Но въпреки цялата опасност на момента, крехките парапети все още съществуват.
Иранският режим може да мечтае за свят без Израел, но знае, че е твърде слаб, за да поеме единствената суперсила в региона, особено в момент, когато Хизбула и Хамас - нейните съюзници и проксита в т.нар.ос на съпротивата" - са смазани.
И Израел, който много би искал да се отърве от заплахата, която представлява Иран, също знае, че не може да направи това сам, въпреки скорошните си успехи.
Смяната на режима не е в дневния ред на Джо Байдън, нито на неговия вицепрезидент Камала Харис.
Що се отнася до Доналд Тръмп, единственият път, когато той изглеждаше готов да атакува Иран - след като Техеран свали американски разузнавателен дрон през юни 2019 г. - бившият президент отстъпи в последния момент (въпреки че той нареди убийството на висш ирански генерал, Касем Солеймани, седем месеца по-късно).
Малцина биха си представили, преди година, че Близкият изток се е насочил към най-опасния си момент от десетилетия.
Но погледнато през огледалото за задно виждане на същия този огромен човек, последните 12 месеца изглежда са следвали ужасна логика.
С толкова много останки, които сега са разпръснати по целия път, и събитията, които все още се развиват с обезпокоителни темпове, политиците - и останалите от нас - се борят да не изостават.
Докато конфликтът, избухнал в Газа, се смила за втора година, всички приказки задругия ден" – как Газа ще бъде реабилитирана и управлявана, когато боевете най-накрая приключат – са прекратени или са заглушени от грохота на по-широка война.
Така също има смислена дискусия за разрешаването на конфликта на Израел с палестинците, конфликтът, който ни доведе тук на първо място.
В един момент, когато Израел чувства, че е нанесъл достатъчно щети на Хамас и Хизбула, Израел и Иран имат думата си - ако това не потопи региона в още по-дълбока криза - и президентските избори в САЩ са приключили, дипломацията може да получи още един шанс.
Но точно сега, всичко това се чувства много далеч.
BBC InDepth е новият дом на уебсайта и приложението за най-добър анализ и експертиза от нашите топ журналисти.
Под отличителна нова марка, ние ще ви донесе нови перспективи, които оспорват предположения, и дълбоко отчитане на най-големите въпроси, за да ви помогне да осмислите един сложен свят.
И ние ще покажем провокиращо мисълта съдържание от цяла BBC Sounds и iPlayer също.
Започваме с малки, но мислещи големи и искаме да знаем какво мислите - можете да ни изпратите обратна връзка, като кликнете върху бутона по-долу.