Осемгодишната Грейс Уелч чака от 2019 г. по-голямата си сестра да заеме леглото до нейното.
Родителите са казали, че Пенелопе, 10-годишна, родена в Китай, ще се присъедини към семейството, което живее в Кентъки в САЩ.
Грейс, също осиновена от Китай, е родена без лявата си ръка.
Майка, Ейми Уелч, казва, че Пенелопа също имасериозна, но управляема" специална нужда, въпреки че не желае да я разкрива.
Семейство Уелч, които имат четири биологични сина, се стремят да осиновят деца с увреждания след раждането на племенник без оръжие.
Той ни научи на всичко, което човек с различия в крайниците може да постигне с правилната любов и подкрепа.
Раждането му ни постави началото на пътя към осиновяването на Грейс", каза г-жа Уелч.
Ние вярваме в достойнството и стойността на всеки човек, точно такива, каквито са, в цялото им разнообразие.“ Но пандемията забави плановете им.
След това през септември Китай обяви, че слага край на международните осиновявания, включително случаи, в които семействата вече са съвпадали с осиновени деца.
Болезненото чакане ще определи особено съдбите на най-уязвимите деца в Китай - тези със специални нужди.
Актуална статистика не е лесно достъпна, но министерството на гражданските въпроси на Пекин заяви, че 95% от международните осиновявания между 2014 и 2018 г. включват деца с увреждания.
Тези децаняма да имат бъдеще" без международно осиновяване, тъй като е малко вероятно да бъдат осиновени в страната, казва Хуанг Янчжонг, старши сътрудник в базирания в САЩ Съвет за външни отношения.
Г-жа Уелч каза, че Грейс е особено натъжена от новината, че Пенелопе може никога да не се прибере у дома:Тя ми каза, че ни е писано да бъдем семейство от осем души, за да може всеки да има приятел.“ Г-жа Уелч призова Китайда спазва обещанията, дадени на децата, които вече съвпадат с осиновителите“.
Пекин не е коментирал от обявяването през септември, когато благодари на семействата за тяхнаталюбов при осиновяването на деца от Китай.
В него се казва, че забраната е в съответствие с международните споразумения и показва "цялостното развитие и напредък" на Китай.
Китай започна да разрешава международни осиновявания през 1992 г., когато страната се отваряше, и те достигнаха своя връх в средата на 2000-те години.
Повече от 160 000 деца са осиновени от семейства по целия свят през последните три десетилетия.
Спорната политика за едно дете принуждава семействата да се откажат от децата, особено момичетата и децата със специални нужди.
Социалната стигма около уврежданията е довела и до повече деца със специални нужди, които се озовават в сиропиталища.
Дани Нелсън, която е осиновена в САЩ през 2017 г., казва, че е получила основни грижи в сиропиталище в югозападния град Гуейян, но товане е достатъчно, за да живея нормален живот“.
21-годишната е родена със спина бифида - гръбначен дефект - и хидроцефалия, което е неврологично заболяване, което причинява събиране на вода около мозъка.
През първите си три години в САЩ тя е претърпяла седем операции, за които казва, че са помогнали даводи нормален живот“.
Присъединих се към отбора по плуване.
Получих работа... Осиновяването ми спаси живота", казва г-жа Нелсън, която сега работи като касиерка в кафене.
Както в много азиатски общества, хората с увреждания в Китай са изправени пред дискриминация и понякога дори се разглеждат като източник налош късмет“.
Китай постигна известен напредък в подобряването на достъпността за хората с увреждания, но обществената инфраструктура, особено в селските райони, все още е по-слаба от страните на Запад.
Тя едва наскоро започна да развива образователни институции и учебни програми за студенти със специални нужди.
Само най-сериозно инвалидите получават финансова подкрепа от правителството.
Преди това Би Би Си е интервюирала китайски възрастни със специални нужди, чиито родители е трябвало да спрат да работят, за да се грижат за тях.
Осъзнавайки тези предизвикателства, чакащите семейства са загрижени за това какво ще се случи с децата, които е трябвало да осиновят, някои от които се нуждаят от спешно медицинско лечение.
Меган и Дейвид Бригс са били наравно с момче в Джънджоу, Хънан, през 2020 г.
10-годишната имаумерена специална нужда, която изисква медицинска намеса", каза г-жа Бригс.
Двойката живее с биологичния си син, също на 10 години, в Пенсилвания.
Г-н Бригс каза, че семейството е направиломъдър избор" да осинови дете, което е по-уязвимо и е по-малко вероятно да получи специализирани грижи и терапия в институция в Китай, отколкото със семейство в САЩ.
Подобни грижи са финансова и емоционална отговорност.
Бяхме готови да предложим тази грижа, защото гледаме на това дете като на наше семейство", каза г-н Бригс, който самият е осиновен от Южна Корея.
"Беше му обещано семейство от собственото му правителство", каза г-жа Бригс.
"Децата са тези, които ще страдат с това решение", каза тя.
Не всички са съгласни.
Някои, включително пълнолетните осиновители, са облекчени от факта, че Пекин е прекратил чуждестранното осиновяване.
"Моят опит като трансрасово осиновено дете, отглеждано в преобладаващо бял, християнски град, е, че често се гледа отвисоко.
Постоянно ми напомняха, че мястото ми не е тук", казва Луси Шийн, която е осиновена от бяло семейство във Великобритания.
Г-жа Шийн, вече 60-годишна, добавя, че приемното семейство има малко познания за китайската култура и наследство.
Веднъж й било казано, че иска да научи мандарин.
"Някои осиновители имат манталитет на "бели спасители" или имат идеологията, че ни водят там, откъдето идват, защото "Западът е най-добър", мисля, че това трябва да се промени", добави тя.
Nanchang Project, група с нестопанска цел, която помага за свързването на осиновителите с корените им в Китай, заяви, че изпитваусещане за облекчение, че няма да има повече деца, разделени от родното си място, култура и идентичност".
"Надяваме се, че този момент може да измести фокуса към необходимостта от следосиновителни услуги, които да подкрепят китайските осиновители и техните семейства до края на живота им", се казва в изявление на групата миналия месец.
Съгласно новата политика Китай ще изпраща деца в чужбина за осиновяване само ако осиновителите са кръвни роднини.
Би Би Си разбира, че американските власти са в преговори с Пекин за това дали може да се направи допълнително изключение за чакащите семейства.
Джон и Ан Контант, които бяха съпоставени с петгодишната Корин през 2019 г., заявиха, чепочитат решението на Китай да промени курса на политиката си за осиновяване".
"Ако има повече семейства, които искат да осиновят в страната, това е чудесно... Нашата молба е тези 300 деца, които са били приравнени [към семейства в САЩ], да бъдат допуснати да се приберат у дома", каза той.
Двойката живее в Чикаго с шест деца.
Три от тях са осиновени от Китай и живеят с албинизъм, както и Корин.
Участниците разговаряха с Корин чрез WeChat, когато плановете им да пътуват до Китай бяха отложени заради пандемията.
"Корин се запозна с нашите деца, видя дома си и стаята, която беше подготвена за нея, и изпита вълнението, което нашите деца изпитваха при подготовката за пристигането си", каза г-н Контан.
В един от разговорите ни тя настоятелно попита: ‘Кога ще дойдеш да ме вземеш?’