Израелската сухопътна инвазия в Ливан е на път да приключи втората си седмица, тъй като войната на Израел вече е навлязла във втората си година.
Призивите за прекратяване на огъня се засилиха след въздушен удар в Бейрут в четвъртък вечерта и раняването в петък, за втори пореден ден, на мироопазващите сили на ООН в Южен Ливан от израелски военен огън.
Нова офанзива се провежда в Джабалия, в северната част на Газа, въпреки постоянните призиви за прекратяване на конфликта там.
Съюзниците на Израел също призовават за сдържаност, тъй като страната се подготвя да отвърне на Иран, след атаката с балистични ракети миналата седмица.
Израел обаче ще продължи да следва собствения си път и да се съпротивлява на този натиск, поради три фактора: 7 октомври, Бенямин Нетаняху и САЩ.
През януари 2020 г. иранският генерал Касем Солеймани кацна на летището в Багдад с нощен полет от Дамаск.
Солеймани е бил ръководител на прословутите ирански сили Кудс, елитно, тайно звено на Революционния гвардейски корпус на Иран, специализирано в задгранични операции.
Групата, чието име означава Йерусалим и чийто основен противник е Израел, е отговорна за въоръжаването, обучението, финансирането и насочването на прокси сили в чужбина в Ирак, Ливан, палестинските територии и извън тях.
По това време Солеймани е може би вторият най-могъщ човек в Иран, след върховния лидер, аятолах Али Хаменей.
Когато конвоят на Солеймани напуска летището, той е унищожен от ракети, изстреляни от безпилотен самолет, който го убива на място.
Въпреки че Израел предоставя разузнавателна информация, за да помогне за локализирането на главния си противник, дронът принадлежи на Съединените щати.
Заповедта за убийството е дадена от тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп, а не от израелския премиер Бенямин Нетаняху.
"Никога не забравям, че Биби Нетаняху ни разочарова", би казал по-късно бившият президент Тръмп в реч, отнасяща се до убийството на Солеймани.
В отделно интервю Тръмп също намекна, че е очаквал Израел да играе по-активна роля в атаката и се оплака, че Нетаняхуе готов да се бие с Иран до последния американски войник".
Докато разказът на Тръмп за събитията се оспорва, по онова време се смяташе, че Нетаняху, който похвали убийството, е загрижен, че прякото израелско участие може да предизвика мащабна атака срещу Израел, или директно от Иран, или неговите пълномощници в Ливан и палестинските територии.
Израел води сенчеста война с Иран, но всяка страна внимава да запази боевете в определени граници, от страх да не провокира другата в по-голям конфликт.
Малко повече от четири години по-късно, през април тази година, същият Бенямин Нетаняху нарежда на израелски самолети да бомбардират сграда в Иранското дипломатическо съединение в Дамаск, убивайки двама ирански генерали наред с други.
Тогава през юли израелският министър-председател разреши убийството на Фуад Шукр, най-висшият военен командир на Хизбула, при въздушен удар срещу Бейрут.
Според нова книга на Боб Удуърд, отговорът на настоящия президент на САЩ е бил да му се закълне, който твърди, че президентът Джо Байдън е бил ужасен, че премиерът на Израел е готов да ескалира конфликт, който Белият дом се опитва да сложи край от месеци.
"Знаете ли, възприемането на Израел по света все повече е, че вие сте мошеническа държава, мошенически актьор", казва Байдън.
Същият министър-председател, характеризиран като твърде предпазлив от един американски президент, след това е критикуван като твърде агресивен от неговия наследник.
Това, което разделя двата епизода, е разбира се 7 октомври 2023 г. - най-кървавият ден в историята на Израел и политически, военен и разузнавателен провал с катастрофални размери.
Това, което обединява двата момента обаче е, че Нетаняху не се поддава на волята на американския президент.
И двата фактора помагат да се обясни начина, по който Израел продължава да преследва настоящата война.
Най-скорошните войни на Израел приключиха след няколко седмици, след като международният натиск изгради толкова много, че САЩ настояха за прекратяване на огъня.
Жестокостта и мащабът на атаката на Хамас срещу Израел, въздействието върху израелското общество и чувството му за сигурност означават, че тази война винаги ще бъде различна от всеки скорошен конфликт.
За американската администрация изливането на оръжия за милиарди долари в Израел, палестинските цивилни смъртни случаи и страдания в Газа са дълбоко неудобни и политически вредни за администрацията.
За критиците на Америка в региона очевидната импотентност на суперсилата, когато става въпрос за оказване на влияние върху най-големия получател на американска помощ, е озадачаваща.
Дори след като американските самолети бяха въвлечени в отблъскването на иранските атаки срещу Израел през април - ясен знак за това как сигурността на Израел е гарантирана от по-големия му съюзник - Израел продължи да отблъсква опитите за промяна на хода на войната си.
Това лято Израел избра да ескалира конфликта си с Хизбула, без да иска предварително одобрение от САЩ.
Като най-дълго служилия премиер на Израел, Нетаняху е научил от повече от 20 години опит, че американският натиск е нещо, на което може да устои, ако не и да бъде пренебрегнат.
Нетаняху знае, че САЩ, особено в изборна година, няма да предприемат действия, които го принуждават да се отклони от избрания от него курс (и вярва, във всеки случай, че той се бори и с враговете на Америка).
Особено, когато става въпрос за последната ескалация, би било погрешно да се предположи, че Нетанайху действа извън израелския политически мейнстрийм.
Ако не друго, натискът върху него е да бъде по-твърд, за да удари по-силно срещу Хизбула, но и срещу Иран.
Когато миналия месец САЩ и Франция предложиха план за прекратяване на огъня в Ливан, критиките към предложеното 21-дневно примирие дойдоха от опозицията и основната лява групировка в Израел, както и от десните партии.
Израел е решен да продължи войните си сега, не само защото смята, че може да издържи на международния натиск, но и защото толерантността на Израел към заплахите, пред които е изправен, се е изместила след 7 октомври.
Хизбула от години заявява целта си да нахлуе в Галилея в северен Израел.
Сега, когато израелската общественост е изпитала реалността на оръжейниците, проникнали в домовете, тази заплаха не може да бъде овладяна, тя трябва да бъде премахната.
Възприятието на Израел за риска също се е променило.
Отдавнашните представи за военни червени линии в региона са се изпарили.
През последната година бяха извършени няколко действия, които доскоро можеха да доведат до пълен конфликт, хвърляйки бомби и ракети по Техеран, Бейрут, Тел Авив и Йерусалим.
Израел е убил главата на Хамас, докато е бил гост на иранците в Техеран; убил е и цялото ръководство на Хизбула, включително Хасан Насрала; убил е висши ирански служители в дипломатически сгради в Сирия.
Хизбула е изстреляла повече от 9000 ракети, ракети и безпилотни самолети по израелски градове, включително балистични ракети по Тел Авив.
Подкрепяните от Иран хути в Йемен също изстреляха големи ракети по градовете на Израел, прихванати от израелската отбрана, когато те отново навлязоха в земната атмосфера над централен Израел.
Иран започна не една, а две атаки срещу Израел през последните шест месеца, включващи повече от 500 дрона и ракети.
Израел е нахлул в Ливан.
Всяко едно от тези може в миналото да е довело до регионална война.
Фактът, че те не са, ще промени начина, по който един нормално предпазлив, склонен към риск израелски премиер решава следващия си ход.
BBC InDepth е новият дом на уебсайта и приложението за най-добър анализ и експертиза от нашите топ журналисти.
Под отличителна нова марка, ние ще ви донесе нови перспективи, които оспорват предположения, и дълбоко отчитане на най-големите въпроси, за да ви помогне да осмислите един сложен свят.
И ние ще покажем провокиращо мисълта съдържание от цяла BBC Sounds и iPlayer също.
Започваме с малки, но мислещи големи и искаме да знаем какво мислите - можете да ни изпратите обратна връзка, като кликнете върху бутона по-долу.