Малките села на щата Хариана в провинциалния северозапад на Индия се оказват в малко вероятен прожектор в наши дни.
Земеделските къщи в махали около индустриалния град Рохтак изведнъж са в търсенето, удвоявайки се като филмови декори.
Наред с мученето на кравите, не е необичайно да чуете режисьор да крещи светлини, камера, действие тук.
Ново начало, наречено STAGE, е породило зараждаща се филмова индустрия в този хинтерланд.
Бата, високооктанова драма за властта и несправедливостта, е само най-новият в половин дузина филми в процес на производство в района, каза Винай Сингал, основател на STAGE, пред BBC за декорите на филма.
"Имаше само дузина странни филми на Харянви, направени в историята на Индия, преди да влезем.
От 2019 г. сме направили повече от 200", казва г-н Сингал.
STAGE прави съдържание за до голяма степен недостатъчно обслужвани провинциални аудитории, запазвайки хипер-местните вкусове, диалектическите странности и селския културен синтаксис в ума.
В Индия има 19 500 различни диалекта, а ЕТАЖ е идентифицирал 18, които се говорят от достатъчно голямо население, за да заслужат собствената си филмова индустрия.
В момента приложението предлага съдържание на два езика - Rajasthani и Haryanvi.
Тя има три милиона плащащи абонати и планира да разшири и включи други диалекти като Майтили и Конкани, които се говорят съответно в североизточна и крайбрежна-западна Индия.
"Ние също сме на прага да затворим кръг на финансиране от американска фирма за рисков капитал, за да се разшири в тези територии", казва г-н Сингал, който се появи заедно със своите съоснователи на индийската версия на Shark Tank, бизнес риалити шоу, преди година.
STAGE е сред нарастващия брой индийски стартиращи компании, които залагат големи възможности на селския пазар като следваща граница на растежа.
Други включват играчи като Agrostar и DeHaat.
Докато по-голямата част от 1,4-те милиарда души в Индия все още живеят в 650 000 села, те едва ли са били пазар за процъфтяващите технологични стартиращи компании досега.
Третата по големина икономика в Азия е развъдник на иновации, раждайки няколко десетки еднорози - или технологични компании на стойност над 1 млрд. долара - но всички те до голяма степен са построени за "топ 10%" от градските индианци, според Ананд Даниел, партньор в Accel Ventures, която е финансирала някои от най-успешните начинания в страната, от Flipkart до Swiggy and Urban Company.
Въпреки че има забележителни изключения като онлайн пазар Meesho, или няколко земеделски технологични играчи, бумът на стартиране до голяма степен заобикаля селата на Индия.
Това сега се променя, тъй като все повече основатели успешно се грижат за селските потребители и получават финансиране за своите идеи.
"Инвеститорите вече не ви показват вратата", казва г-н Сингал.
"Преди пет години не получих никакви пари.
Трябваше да заложа компанията." Самият Accel сега реже повече чекове на предприемачите, които решават за селския пазар, като наскоро обяви, че ще инвестира до 1 млн. долара в стартиращи компании в селските райони чрез своята програма за предсеитбен ускорител.
Unicorn India Ventures, друг местен фонд за рисков капитал, казва, че 50% от инвестициите им сега са в стартиращи компании, базирани в градове от второ и трето ниво.
А през юли тази година японският автомобилен гигант Suzuki обяви фонд от 40 млн. долара за Индия, за да инвестира в стартиращи компании, изграждащи за селските пазари.
И така, какво движи тази смяна?
Неоползотворената пазарна възможност е голяма, казва г-н Даниел, а сред инвеститорите и основателите нараства осъзнаването, че селските райони не означават непременно бедни.
Две трети от населението на Индия живее в хинтерланда и харчи около 500 млрд. долара годишно.
Всъщност най-богатите 20% от тази демографска група харчат повече пари от половината от тези, които живеят в градовете, според собствените оценки на Accel.
"Тъй като Индия добавя 4 трилиона долара към БВП през следващото десетилетие, най-малко 5% от тях ще бъдат дигитално повлияни и ще идват от "Бхарат или селска Индия", казва г-н Даниел.
Това е 200 млрд. долара допълнителна възможност.
Даването на попътен вятър на това е нарастващото навлизане на смартфоните сред семействата със средни доходи в селските райони.
Около 450 милиона индийци сега използват един извън градовете си - което е повече от цялото население на САЩ.
А дигиталните плащания с клик-на-бутона чрез силно рекламирания UPI интерфейс са били игра-променящо средство за компаниите, които търсят отвъд метростанциите, за да разширят предлагането си.
"Преди пет или седем години възможността да се достигне до тази целева група - било то дигитално, логистично или по отношение на получаването на плащания - не беше лесна.
Но времето в момента е много по-добро за това поколение стартиращи компании, които се опитват да се справят с този пазар", казва г-н Даниел.
Също така, докато повечето иновации се случваха в градове като Мумбай и Бенгалуру преди десетилетие, все по-голям брой предприемачи сега се появяват от по-малки градове, водени от фактори като по-ниски оперативни разходи, наличие на местни таланти и правителствени инициативи, насочени към насърчаване на предприемачеството в неметро области, според доклад на Primus Ventures.
Близостта до земята може да е допринесла и за излагането на основателите на потенциала на огромния неметро пазар.
Но разбиването на селска Индия е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Малкият градски потребител е ценово ориентиран и географски разпръснат.
Броят на адресируемите потребители във всеки даден пощенски код е далеч по-малък от градовете.
Инфраструктурата също продължава да изостава, така че "разпределението не е лесно, а оперативните разходи са високи", казва Гаутам Малик, главен директор по приходите на Frontier Markets, стартираща компания за електронна търговия в селските райони, която извършва доставки в последната миля до села с население под 5000 души.
Освен това тези, които използват градски шаблони и ги прикрепят насила към селския контекст, ще се провалят, казва г-н Малик.
Неговата компания бързо разбира защо традиционната електронна търговия не успява да пробие и последната миля.
Клиентът на селото просто не вярвал на парите си с трета страна, която нямала местно присъствие.
За да се изгради този фактор на доверие, г-н Малик и неговият екип трябваше да се свържат с жени предприемачи на ниво село, за да действат като техни агенти по продажбите и доставките.
Такава диференциация и ангажимент за дълги разстояния ще бъде от решаващо значение, казва той, за спечелването на селска Индия и разкриването на тази допълнителна пазарна възможност от 200 млрд. долара.
Следвайте BBC News Индия в Instagram, YouTube, Twitter и Facebook.