Първият път, когато Азан направи скока през стената, той си счупи ръката.
Издигането на 6-метровия ров отдолу е, за много афганистанци, единственият начин да преминат в Турция от Иран - и все пак стотици рискуват това всеки ден.
"Бях в силна болка", каза бившият офицер от афганистанската армия пред Би Би Си.
Няколко други бяха със счупени крайници.
Контрабандистът ни остави тук и ни каза да бягаме към светлините на Ван Сити.
Много от нас бяха избледнели от глад.
Припаднах." Стената - която се простира на близо 300 км (185 мили) - е построена, за да предотврати незаконните преминавания и се патрулира постоянно от турските гранични сили.
Скачането от него е сред първите от поредица извънредни рискове, които афганистанските мигранти поемат, докато прекосяват континенти, държави и морета, за да достигнат до Обединеното кралство и други страни в Европа.
През изминалата година бягството от страната им стана по-опасно от всякога за афганистанците, защото Пакистан, Иран и Турция засилиха репресиите си срещу нелегалната миграция от Афганистан по границите си и също така извършиха масови депортации.
Азан не можа да продължи.
Той страдаше и почти не беше ял от дни.
Мигрантите получават само по едно варено яйце всяка сутрин и чаша ориз вечер от контрабандисти, които им таксуват близо 4000 долара (3150 евро) за пътуването до Европа.
"Имах двама приятели – бяхме обещали да не се разделяме", казва той.
Приятелите му завързали шалове около него, вдигнали го до стената, обратно в Иран.
Иранската полиция го депортира в Афганистан.
Това е вторият неуспешен опит на Азаан.
Първият път, когато се връща от афганистанско-иранската граница, защото е взел жена си и малките си деца със себе си, и е осъзнал, че няма да могат да издържат на пътуването.
Азан не се отказа.
Приблизително година по-късно, след като ръката му е излекувана, той прави трети опит.
"Продадох къщата си по-рано.
Този път продадох бижутата на жена си", казва той.
В замяна на парите на мигранти като Азаан е обещан път към Европа, предаван от един контрабандист на друг по пътя.
Обратно на стената контрабандистът поставя стълба от иранската страна и реже бодливата тел на върха, за да създаде път за мигрантите.
"Бяхме от 60 до 70 души", спомня си Азан.
"Изкачихме се на върха и тогава контрабандистът ни каза да скочим." За дипломата по право и политика, който служи на страната си и води достоен, комфортен живот до август 2021 г., когато талибаните завзеха властта в Афганистан, това е унизително положение.
През трите си години на власт талибанското правителство налага все по-големи, брутални ограничения на жените.
Според ООН една трета от хората в страната не знаят откъде ще дойде следващото им хранене.
И тези, които са работили за бившия военен страх отмъщение.
"Хората, срещу които се борих 20 години, сега са на власт", обяснява той.
"Животът ни е в опасност.
Дъщеря ми няма да може да учи, след като навърши 13 години.
А аз нямам работа.
Ще продължа да се опитвам да си тръгна, дори това да ми струва живота.
"Тук умираме всеки миг.
По-добре е да умреш веднъж завинаги." Азан се завръща в Кабул със семейството си.
Третият опит за бягство завършва с побой и депортиране.
"Биеха ме с дупето на пистолет.
Едно момче е било ударено по гениталиите му.
Беше в ужасно състояние.
Кракът на един старец бил счупен.
Имаше труп в окопите в Турция.
Ето какво видях.
Но Иран също се отнася зле с нас.
Знам, че афганистанците също са били жестоко бити в Иран", казва той.
След седмици на ровене в мрежи за контрабанда на хора, Би Би Си установи контакт с афганистански контрабандист в Иран, с цел да получи представа за нарастващите опасности, пред които са изправени афганистанците.
Иранската полиция стреля много по границата с Афганистан.
Един от моите приятели беше убит наскоро", казва контрабандистът, говорейки с нас по телефона от Иран.
През октомври Иран бе обвинен, че стреля безразборно по афганистанци, преминаващи в иранската провинция Систан от Белуджистан в Пакистан.
ООН изрази опасения и призова за разследване.
Би Би Си е видяла и проверила видеозаписи на загиналите и ранените.
Систан-Балочистан е един от основните маршрути, предприети от афганистанските мигранти, за да влязат в Иран, но предвид увеличените рискове, както и масовото депортиране на афганистанци от Пакистан, много от тях сега избират други маршрути, по-специално Ислам Кала в провинция Херат в Афганистан.
Веднъж попаднали в Иран, мигрантите се преместват в Техеран, преди да тръгнат към окръзите Маку или Кой, за да се опитат да преминат в Турция, предавани от един контрабандист на друг.
Афганистанският контрабандист казва, че крие мигранти близо до граничната стена, а след това те чакат, докато има по-малко патрулиране на част от граничната стена, за да стрелят поиграта“.
Той носи стълба и резачка за тел, за да отреже бодливата тел в горната част на стената и да направи път за мигрантите.
Той казва, че пресичанията са станали изключително предизвикателни през последните месеци.
Турската полиция хваща по 100 до 150 мигранти всяка вечер.
Те нямат милост към тях.
Счупват си ръцете и краката", казва той.
Би Би Си отправи обвиненията към правителствата на Турция и Иран, но все още не е получила отговор.
Попитахме контрабандиста как може да оправдае незаконния си бизнес, който застрашава живота на афганистанците, като в същото време ги таксува с хиляди долари.
"Ние не принуждаваме хората да поемат тези рискове.
Казваме им, че дали ще стигнат до местоназначението си е 99% в Божиите ръце, и те могат да бъдат убити или хвърлени в затвора.
Не вярвам, че съм виновен.
Какво трябва да правим, когато хората ни казват, че семейството им гладува в Афганистан?", казва контрабандистът.
Тези, които минават покрай турските сили за сигурност, се придвижват от Ван към град Кайсери и след това към бреговете на Измир, Чанаккале или Бодрум - следващата точка на опасност по мигрантската пътека.
В Кабул един възрастен баща ни заведе в гроба на сина си.
В двадесетте си години Джавид е бивш войник.
Опасявайки се за живота си в контролирания от талибаните Афганистан, той бяга от страната в опит да стигне до Великобритания.
През март тази година той беше сред 22-ма души, убити след гумената лодка, в която бяха потънали в Егейско море близо до Чанаккале в Турция, докато се опитваха да стигнат до Гърция.
Бременната му съпруга също е сред 46-те души, притиснати на лодката.
И двамата са успели да доплуват до брега, но той е починал от хипотермия.
От Истанбул контрабандистите ни заведоха в Есенюрт.
От там бяхме опаковани в коли като животни.
Бяхме оставени в гориста местност.
Минахме през него четири часа и след това стигнахме до брега, откъдето ни качиха на лодката", казва съпругата на Джавид, говорейки с нас по телефона от Турция, където тя все още живее.
В Кабул бащата на Джавид се срути неутешимо, докато ни показваше снимки на младежа с къса черна коса, облечен в панталони и суитчър, позиращ на пейка в парка.
Дори и сега, когато си спомням за него, скръбта е такава, че само с Божията благословия преживявам мъчението“, казва той.
Той смята, че чуждите държави, които са воювали в Афганистан, носят отговорност за това, което се случва на афганистанците като неговия син.
Бихме се редом с тях във войната срещу тероризма.
Ако знаехме, че ще бъдем предадени и изоставени, никой нямаше да се съгласи да се съюзи с чужди сили.“ Според ООН афганистанците са сред най-добрите търсещи убежище в света, а във Великобритания те са втората по големина група, пристигаща в страната с малки лодки, още едно пътуване, изпълнено с опасности.
Обединеното кралство има две схеми за преселване на афганистанци.
Едната е за афганистанците, които са работили директно за британското военно и британско правителство, а по втората схема – схемата за преселване на афганистанските граждани (ACRS) – тези, които са подпомагали усилията на Обединеното кралство в Афганистан, са отстоявали ценностите на демокрацията, свободите на жените и хората в риск могат да бъдат допустими за преместване.
Но след първата фаза на евакуация през 2021-22 г. напредъкът е изключително бавен.
Това означава, че жени като Шахида, които са работили в бившия парламент на Афганистан и са участвали в улични протести срещу талибаните, след като са завзели властта, не са могли да намерят навременни законни пътища извън страната.
Шахида се страхува от заплахата от задържане и изтезания от страна на талибанското правителство в Афганистан всеки ден.
Тя пристигна във Великобритания с малка лодка през май тази година, като започна пътуването от Афганистан преди повече от две години.
Сега в Ливърпул тя е подала молба за убежище.
Произхождам от добре познато и уважавано семейство.
Никога през живота си не съм правил нищо незаконно.
Когато властите ни арестуваха по време на пътуването, аз гледах от срам", казва тя.
Шахида описва как е прекосила Ламанша на надуваема лодка, пълна с 64 души.
Тази година е най-смъртоносната за преминаващите през Ламанша мигранти.
Повече от 50 души са загинали.
"Имаше вода до кръста ми.
И защото нашият водач загуби пътя, по който плавахме с часове.
Мислех, че това ще е краят на живота ми.
Аз съм диабетик, така че трябваше да уринирам седнал там.
И понеже бях жаден, трябваше да изпия водата, в която бях уринирал.
Можеш ли да си представиш?
В Кабул имах всичко.
Целият ми живот ми е отнет, защото талибаните поеха властта", казва тя.
Обратно в Кабул, Азан, бившият военен офицер, сега иска да продаде малко парче земя, единственият актив, който му е останал, за да събере пари, за да направи още един опит.
Това е единствената цел на живота ми сега, да отида на побезопасно място.“ Всички имена са променени.
Допълнителни репортажи от Имоген Андерсън и Санджай Гангули.