Крехко спокойствие виси над холандската столица, все още разтърсващо от размириците, избухнали преди седмица, когато израелските футболни фенове бяха атакувани в центъра на Амстердам.
Градските власти определиха насилието катотоксична комбинация от антисемитизъм, хулиганство и гняв" за войната в Газа, Израел и на други места в Близкия изток.
Тъй като улиците са изчистени от стикерите на Maccabi Ultras и напрежението се задържа, има загриженост за щетите, нанесени на отношенията между еврейската и мюсюлманската общност в Амстердам.
Напрежението се разля и в холандската политика.
Коалиционното правителство на Холандия е оставено на косъм, след като роден в Мароко младши министър подаде оставка заради език, използван от колеги от коалицията.
Амстердам вече беше видял протести и напрежение заради войната в Близкия изток, а местният равин Лоди ван де Камп смята, че това е било като кутия за тенис: "Ако поставите 2000 [израелски] футболни поддръжници на улиците, знаете, че сте в беда." Фенове на Макаби Тел Авив бяха пристигнали в града за мач от Лига Европа срещу Аякс и кадрите бяха широко споделени в нощта, преди да покажат група фенове, които се изкачват по стена, за да съборят и изгорят палестински флаг.
В доклад на амстердамския съвет се казва, че такситата също са били атакувани и вандалствани.
Емине Юур, известен колумнист в мюсюлманската общност, казва, че скритото напрежение около войната в Газа означава, че последвалото насилие едълго време“.
Тя говори за липса на признание за болката, която изпитват общностите, засегнати от конфликт, който е оставил много хора без отдушник за тяхната скръб и безсилие.
Инцидентът с изгарянето на флага, както и антиарабските песнопения, се разглеждат като умишлена провокация.
Но тогава в социалните медии се появиха съобщения, призоваващи за отмъщение, като някои използваха смразяващи термини като "лов на евреи".
Вечерта на мача пропалестински протест е преместен от арената на Йохан Кройф, но в часовете след това насилието избухва.
Докладът от 12 страници на властите в Амстердам описва някои поддръжници на Макаби катоизвършващи вандалски действия" в центъра.
След това в него се изтъкватмалки групи бунтовници... замесени в насилствени удари и бягания, насочени към израелски поддръжници и нощни тълпи" на места в центъра на града.
Те се движелина крак, със скутер или с кола... извършвайки тежки нападения".
Кметът на Амстердам, Фемке Халсема, описва инцидентите като дълбоко обезпокоителни и отбелязва, че за някои те са напомняне за историческите погроми срещу евреите.
В продължение на няколко часа части от еврейската общност в европейска столица се чувстваха така, сякаш са под обсада.
Тези събития съвпадат с годишнината от нацистките погроми върху евреите през 1938 г., известни още като Кристалната нощ.
Това само засилва страховете на еврейската общност в Амстердам, въпреки че местните имами и други членове на мюсюлманската общност участват в честванията.
Висши членове, включително Естер Войт, редактор на Холандския еврейски седмичник, организират спешни убежища и координират спасителните усилия за тези, които се страхуват за живота си.
Холандското правителство е отговорило, като е отпуснало 4,5 млн. евро (3,6 млн. евро) за борба с антисемитизма и за подкрепа на жертвите.
Министърът на правосъдието Дейвид ван Вел подчерта, че еврейският народ трябва да се чувства в безопасност в собствената си страна и обеща да се справи сериозно с извършителите.
Въпреки това, председателят на Централния еврейски комитет, Чанан Херцбергер, предупреждава, че тези мерки сами по себе си може да не са достатъчни.
Той обвини отчасти атмосфера, в коятоантисемитската реторика е останала непроверена от 7 октомври", добавяйки:Нашата история ни учи, че когато хората казват, че искат да те убият, те го мислят и ще се опитат." Насилието и последиците от него също разкриха политически разриви, а част от езика на политиците шокира мароканската общност в Холандия.
Герт Вилдерс, чиято крайнодясна Партия на свободата е най-голямата от четирите партии, съставящи холандското коалиционно правителство, призова за депортиране на лица с двойно гражданство, виновни за антисемитизъм.
Както той, така и коалиционният партньор Каролин ван дер Плас, наред с други, са посочили с пръст младите хора от марокански или северноафрикански произход.
Един холандско-марокански коментатор, Хасне Буаца, се оплаква, че нейната общност от години е обвинена, че не е интегрирана и сега е заплашена с отнемане на холандското им гражданство.
Надя Бурас, холандски историк от марокански произход, каза пред амстердамския вестник Het Parool, че използването на термина "интеграция" за хора, които вече са живели в Холандия в продължение на четири поколения, е като "да ги държиш като заложници".
"Вие ги държите в постоянно състояние да бъдат чужди, въпреки че не са." Младшият министър на социалните помощи Нора Ачабар, която е родена в Мароко, но е израснала в Холандия, заяви в петък, че се оттегля от правителството заради расистки език, който е чула по време на заседание на кабинета в понеделник, три дни след насилието в Амстердам.
Тя може да не е последната.
Равин ван де Камп заяви пред Би Би Си, че е загрижен, че антисемитизмът се политизира за по-нататъшни ислямофобски програми.
Той предупреждава да не се повтарят изключващите нагласи, напомнящи на 30-те години на миналия век, като предупреждава, че подобна реторика не само застрашава еврейските общности, но и задълбочава подозренията в обществото:Трябва да покажем, че не можем да бъдем превърнати във врагове.“ Въздействието върху жителите на Амстердам на мюсюлмани и евреи е дълбоко.
Много евреи са премахнали мезузата – малките свитъци от Тора – от техните стълбове на вратите, или са ги покрили с тиксо от страх от отмъщение.
Естер Вот вижда емоционалната такса върху своята общност: "Преувеличено е да се каже, че Холандия сега е като 30-те години, но трябва да обърнем внимание и да говорим открито, когато видим нещо, което не е правилно." Мюсюлманите, междувременно, твърдят, че са обвинявани за действията на малко малцинство, преди извършителите дори да са били идентифицирани.
Самата журналистка Емине Югур е изправена пред нарастващи заплахи като гласна мюсюлманка:Хората се чувстват окуражени." Тя се страхува за бъдещето на сина си в поляризирано общество, където линиите на разделение изглежда се втвърдяват.
Академиците и лидерите на общността призоваха за деескалация и взаимно разбирателство.
Барт Портфейл, професор по еврейски изследвания в Университета в Амстердам, подчертава необходимостта от внимателна терминология, предупреждавайки да не се приравнява скорошното насилие с погроми от миналото.
Подобно на други, той се надява насилието да е изолиран инцидент, а не знак за влошаване на етническата поляризация.
Кметът Фемке Халсема е категоричен, че антисемитизмът не трябва да бъде последван от други форми на расизъм, като подчертава, че безопасността на една група не трябва да идва за сметка на друга.
Насилието поставя Амстердам под въпрос идентичността му като разнообразен и толерантен град.
Налице е колективно признание, в холандската столица и извън нея, че тъй като жителите се стремят да възстановят доверието, те трябва да се справят с напрежението, което подклажда такива размирици.
Търкайки ръцете си срещу студа, докато амстердамските колоездачи се стичат, равин ван де Камп си спомня думите на майка си:Позволено ни е да бъдем много ядосани, но никога не трябва да мразим".