Докато градовете в Северна Америка се борят с бездомността, един канадски град предприема различен подход, като регулира лагерите на палатките, вместо да ги забрани, тъй като се опитва да се справи с това, което един служител нарича проблема "на десетилетието".
Андрю Гудсел нарича малката си оранжева палатка на тревисто място в центъра на Халифакс дом почти година.
В края на октомври, на пейка в парка пред импровизираното си жилище, 38-годишният описва живота в лагера за бездомни, където живее с около дузина други, катодепресивен".
"Събуждам се в район, който не искам да бъда", каза г-н Гудсел, докато минаваше поток от коли.
"Предпочитам да се събудя на място, където мога да си взема душ и може би да си направя нещо за ядене.
Но все пак ще стана от леглото.“ Г-н Гудсел е без дом от десетилетие.
Веднъж се справяше със сърфинг на дивани или с работа на минимална заплата, за да плаща наем, но с огромните разходи за жилища на Халифакс, той вече не може да си позволи място за живеене.
Лагерът му е един от деветте обекта, избрани от града като място, където хората без жилища могат законно да лагеруват навън.
Обектите бяха одобрени това лято като временни, но някои твърдят, че е необходимо решение, докато закритите заслони са с капацитет.
Политиката е приета от поне още една община в Канада и се разглежда от други, които също са изправени пред увеличаване на бездомността.
Това е в рязък контраст с други северноамерикански градове, където полицаите насилствено отстраняват бездомните лагери.
Тези така наречениулични помитания" са критикувани като насилствени и неефективни в справянето с жилищната криза.
Но те стават все по-популярни, тъй като бездомността е нараснала след пандемията.
Калифорния е изчистила повече от 12 000 лагера от 2021 г., докато градове като Фресно, Калифорния и Грантс Пас, Орегон са преминали пълни забрани за къмпинг на обществени места.
Привържениците на забраната на лагерите казват, че къмпингите водят до безредици и че финансирането трябва да отиде за измъкване на хората от улиците.
Сред противниците на подхода на Халифакс са самите жители на лагера, които твърдят, че вместо това искат ресурси, изразходвани за достъпни жилища.
"Канада е една от най-богатите, най-красивите страни наоколо", каза г-н Гудсел.
"Имаме толкова много земя, толкова много ресурси, но трябва да сме една от най-алчните страни там." Въпреки че няколко канадски града, включително Халифакс, са се опитали да премахнат бездомните лагери в миналото, последните съдебни решения в Британска Колумбия и Онтарио са постановили, че хората без домове могат да лагеруват навън, ако няма подходящи закрити убежища.
За разлика от това, Върховният съд на САЩ постанови през юни, че градовете могат да глобяват и арестуват бездомни хора, дори и да няма подслон, където да отидат, проправяйки пътя за окончателните забрани за лагери в Калифорния и Орегон.
Друга разлика е нарастващото признание в Канада, че предишните подходи са се провалили, казва Степан Ууд, професор по право в Университета на Британска Колумбия, който е проучил въпроса.
"Подходът до преди няколко години беше да ги изчистим, но сега вече не може да се отрече, че това не решава проблема", каза той пред Би Би Си.
Националната база данни на Канада изчислява, че има 235 000 бездомници в цялата страна през дадена година, въпреки че експертите твърдят, че броят им е по-висок.
Тази цифра поставя нивото на бездомност в Канада над това в САЩ и Англия, според сравнение на официалните данни.
В световен мащаб много градове са свидетели на увеличаване на бездомността след пандемията.
През 2018 г. Халифакс - най-големият град на атлантическото крайбрежие на Канада с население от около 518 000 души - имаше само 18 души, които спяха грубо, каза Макс Шовин, директор по жилищата и бездомността в Халифакс.
Сега са над 200.
Докато Халифакс е одобрил девет определени места за лагеруване, само пет са действащи.
Всеки от тях има предложен лимит до дузина палатки, но повечето са над капацитета.
Градът предоставя на обектите преносими тоалетни, а работещите на терен идват ежеседмично, за да оставят бутилирана вода и да проверяват хората, казаха жителите на лагера пред Би Би Си.
Понякога те ще донесат неща, от които жителите се нуждаят, като палто или по-топъл спален чувал за зимата.
Г-н Шовин каза, че определените лагери са родени от осъзнаването, че градът е изчерпал възможностите си незабавно да се справи с жилищната си криза.
Градът чака провинциалното правителство да увеличи жилищното строителство на достъпни цени.
Нова Скотия не е строила нови обществени жилища от 1995 г. насам.
Междувременновъпросът става:Къде ще отидат хората?", каза г-н Шовин.
Той вярва, че решаването на жилищната криза ще бъдеелементът на десетилетието" за неговия град и други.
"Една от най-големите групи бездомници, които виждаме да растат, са просто хора, които нямат достатъчно пари, за да плащат наем, и това е ново", каза той, добавяйки, че включва възрастни хора, студенти и цели семейства.
Г-н Шовин посочва и липсата на достъпно здравеопазване за хората с психични и физически заболявания.
Поддръжниците на определените обекти твърдят, че предотвратяват криминализирането на бездомните хора и позволяват на града да концентрира своите услуги за достигане.
Все пак политиката на Халифакс е както временна, така и разделяща.
Това беше фокусна точка на кметските избори в града през октомври, където победителят обеща да прекрати разширяването на определените лагери и да премахне незаконните.
Триш Пърди, градски съветник, безуспешно се бори да премахне предложеното определено място в нейния район, след като чува от избирателите, които се опасяват, че това ще донесе престъпност и употреба на наркотици.
Тя призна, че въпросът е социално и морално сложен, но каза, че вярва, че позволяването на хората да живеят вужасни условия" не еемпатия или състрадание".
"Сигурен съм, че жителите, които живеят в някой от лагерите, могат да ви кажат, че не са получили никаква съпричастност или състрадание, когато лагерите са били поставени на прага им", каза г-жа Пърди пред Би Би Си.
Един такъв лагер в Дартмут, предградие на Халифакс, седи в непосредствена близост до редица обществени жилищни единици, където жителите се оплакват от остатъци от игли, насилие и спорове с живеещите на мястото.
"Това беше забавно игрище, където децата могат да излязат и да играят бейзбол или кикбол", казва Клариса, майка на три деца, която отказва да даде фамилното си име.
"Сега дори не можем да направим това, защото сме твърде притеснени да не стъпим на игла." Клариса каза, че тя и съседите не са били консултирани за лагера и вярва, че мястото е избрано, защото кварталът им е с ниски доходи.
Но Еймс Матърс, който живее в близост до друг лагер, нарича жителите си съседи.
"Наистина е объркано, че хората изобщо трябва да живеят в паркове като единствена възможност за жилищно настаняване", каза тя.
"Ние сме в средата на жилищна криза и нашата провинция и град изпускат топката." Някои жители на лагера казаха пред Би Би Си, че приветстват, знаейки, че няма да бъдат помолени да напуснат в нито един момент.
Но мнозина казват, че самите те не винаги са се чувствали в безопасност на местата.
Те също така поставят под въпрос готовността на правителството да им намери жилища, заявявайки, че са получили повече помощ от доброволци, отколкото длъжностни лица.
Те отбелязват, че в Халифакс се разработват множество високи етажи - нито един от които, казват те, не е достъпен.
"Бихме искали да се отнасят с нас като с хора", казва Саманта Никерсън, която живее с годеника си Трент Смит, в същия лагер като г-н Гудсел.
"Някои от нас наистина се опитват да си върнат живота и да работят." Г-жа Никърсън и г-н Смит, които са на 30 години, казаха, че са били подложени на насилие от други жители и често са били тормозени вербално от членове на обществеността.
"Разбираме, че това е проблем и никой не го иска", каза г-жа Никерсън.
Ние не искаме да сме тук.
Не искаме да сме в тази ситуация.“ Към средата на ноември двойката била преместена във временен закрит приют с помощта на доброволци.
Г-н Гудсел и шепа други остават на мястото, което наскоро беше отложено поради опасения, че ще бъде в начина на операциите за почистване на снега.
Той каза, че не му е предлаган закрит подслон и не иска да бъде изселен в друг лагер.
Той е оборудвал палатката си за идващата сурова канадска зима, докато чака новини.
"Отвън през зимата в палатка навсякъде е опасно", каза той пред Би Би Си в телефонно обаждане.
"Подготвен съм, както мога да бъда, и се смятам за по-голям късметлия от повечето."