Когато Доналд Тръмп седна със световните лидери в Париж миналия уикенд, за да се полюбува на възстановената катедрала Нотр Дам, въоръжени ислямистки бойци в Сирия бяха в джипове по пътя към Дамаск, за да финализират падането на режима на Асад.
В този момент на разделен екран на глобалните новини, новоизбраният президент на САЩ, седнал между френската първа двойка, все още имаше око на зашеметяващия обрат на събитията в Близкия изток.
"Сирия е бъркотия, но не е наш приятел", написа той в социалната си мрежа "Истина".
Той добави: "Съединените щати не трябва да имат нищо общо с това.
Това не е нашата битка.
Нека се разиграе.
Не се намесвайте!" Този пост и още един на следващия ден бяха напомняне за мощния мандат на новоизбрания президент да не се намесва във външната политика.
Той също повдигна големи въпроси за това, което следва.
Като се има предвид начинът, по който войната е навлязла и е засегнала регионалните и глобалните сили, може ли Тръмп наистина да няма "нищо общо" със Сирия сега, когато правителството на президента Башар ал-Асад е паднало?
Ще изтегли ли Тръмп американските войски?
Дали неговата политика се различава драстично от тази на президента Байдън и ако е така, какъв е смисълът Белият дом да прави каквото и да било през петте седмици преди Тръмп да поеме властта?
Сегашната администрация участва в неистов кръг от дипломация в отговор на падането на Асад и издигането на власт на Хаят Тахрир ал Шам (ХТС), сирийска ислямистка въоръжена групировка, която САЩ определя като терористична организация.
Пиша това на борда на самолета на държавния секретар Антоний Блинкен, докато той се движи между Йордания и Турция, опитвайки се да накара ключови арабски и мюсюлмански страни в региона да подкрепят набор от условия, които Вашингтон поставя за признаване на бъдещо сирийско правителство.
САЩ казват, че тя трябва да бъде прозрачна и приобщаваща, не трябва да бъде "база за тероризъм", не може да заплашва съседите на Сирия и трябва да унищожи всички запаси от химически и биологични оръжия.
За Майк Уолц, кандидатът на Тръмп за съветник по националната сигурност, който все още не е потвърден, има един водещ принцип във външната му политика.
"Президентът Тръмп бе избран с съкрушителен мандат да не забърква САЩ в повече близкоизточни войни", каза той пред Fox News тази седмица.
Той изброява там "основните интереси" на Америка като групировката "Ислямска държава", Израел и "нашите арабски съюзници от Персийския залив".
Коментарите на Валц бяха спретнато обобщение на виждането на Тръмп за Сирия като малка част от пъзела на по-голямата му регионална политика.
Неговите цели са да гарантира, че остатъците от ИД ще останат задържани и да види, че бъдещо правителство в Дамаск не може да застраши най-важния регионален съюзник на Вашингтон, Израел.
Тръмп се фокусира и върху това, което смята за най-голямата награда: историческа дипломатическа и търговска сделка за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, която според него допълнително ще отслаби и унижи Иран.
Останалото, смята Тръмп, е "мръсотията" на Сирия.
Реториката на Тръмп напомня за това как е говорил за Сирия по време на първия си мандат, когато се е подигравал на страната - която има изключителна културна история, датираща от хилядолетия - като земя на "пясък и смърт".
"Самият Доналд Тръмп, мисля, наистина искаше много малко да има общо със Сирия по време на първата си администрация", каза Робърт Форд, който беше посланик на президента Барак Обама в Сирия от 2011-14 г. и който настояваше в рамките на тази администрация за повече американска намеса под формата на подкрепа за сирийските умерени опозиционни групи, за да се противопостави на бруталното потискане на Асад на неговото население.
"Но има и други хора в неговия кръг, които са много по-загрижени за борбата с тероризма", каза той пред Би Би Си.
В момента САЩ имат около 900 войници в Сирия източно от река Ефрат и в 55-километрова (34 мили) зона наотбягване“, граничеща с Ирак и Йордания.
Официалната им мисия е да се противопоставят на групировкатаИслямска държава", която сега е силно деградирала в пустинни лагери, и да обучават и оборудват Сирийските демократични сили (СДС – кюрдски и арабски съюзници на САЩ, които контролират територията).
СДС охранява и лагерите, в които се намират бойците на ИД и техните семейства.
На практика присъствието на САЩ на място също надхвърля това, помагайки за блокирането на потенциален транзитен път за оръжия за Иран, който използва Сирия, за да снабдява своя съюзник Хизбула.
Г-н Форд, подобно на други анализатори, смята, че докато изолационистките инстинкти на Тръмп играят добре в социалните медии, реалностите на място и възгледите на собствения му екип могат в крайна сметка да модерират позицията му.
Това мнение е повторено от Уа'ел Алзаят, бивш съветник по Сирия в Държавния департамент на САЩ.
"Той води на борда някои сериозни хора в администрацията си, които ще управляват досието му в Близкия изток", каза той пред Би Би Си, като специално отбеляза, че сенатор Марко Рубио, който е номиниран за държавен секретар, "е сериозен външнополитически играч".
Тези напрежения – между изолационистките идеали и регионалните цели – също достигнаха връх по време на първия си мандат, когато Тръмп оттегли оставащото финансиране от ЦРУ за някоиумерени" бунтовници и нареди изтеглянето на американските сили от Северна Сирия през 2019 г.
По това време Уолц нарече този ход "стратегическа грешка" и, страхувайки се от възраждането на ИД, собствените служители на Тръмп частично отхвърлиха решението му.
Тръмп също се отклони от своите идеали за ненамеса, като изстреля 59 крилати ракети по сирийско летище, след като Асад уж нареди атака с химическо оръжие, при която загинаха десетки цивилни през 2017 г.
Той също така удвои санкциите срещу ръководството на Сирия.
Замъглените линии на обещанието на Тръмп "това не е нашата борба" бяха обобщени от Валц.
"Това не означава, че той не е готов да се намеси абсолютно", каза той пред Fox News.
"Президентът Тръмп няма проблем да предприеме решителни действия, ако американската родина е застрашена по някакъв начин." Добавяйки възможността за напрежение е друга ключова фигура, Тулси Габард, който Тръмп е номинирал за директор на националното разузнаване.
Противоречивият бивш съюзник на демократите, превърнал се в Тръмп, се срещна с Асад през 2017 г. по време на пътуване заоткриване на факти" и по това време критикува политиката на Тръмп.
Номинацията вероятно ще бъде подложена на строг контрол от американските сенатори на фона на обвинения, които тя отрича, че е апологет на Асад и Русия.
Безпокойството от продължаващата мисия в Сирия и желанието да бъде в състояние да я прекрати, не е изключително за Тръмп.
През януари трима американски войници бяха убити в американска база в Йордания при удар с дрон от подкрепяни от Иран милиции, действащи в Сирия и Ирак, докато Израелско-Хамасската война в Газа заплашваше да се разпространи по-далеч в региона.
Тази атака и други продължават да повдигат въпроси към администрацията на Байдън относно нивата на силите на САЩ и тяхното излагане в района.
Всъщност много от напускащите Байдън и идващите позиции на администрацията на Тръмп за Сирия съвпадат повече, отколкото се разминават.
Въпреки острите различия в тона и реториката, и двамата лидери искат Дамаск да бъде управляван от правителство, податливо на интересите на САЩ.
И Байдън, и Тръмп искат да градят върху унижението на Иран и Русия в Сирия.
"Това не е наша битка, нека се разиграе" е неговият еквивалент на "това е процес, който трябва да бъде воден от сирийци, а не от САЩ".
Но "голямата" разлика и това, което предизвиква най-голямо безпокойство сред поддръжниците на Байдън, е в подхода на Тръмп към американските сили на място и американската подкрепа за СДС, каза Басам Барабанди, бивш сирийски дипломат във Вашингтон, който помогна на опозиционните фигури да избягат от режима на Асад.
"Бидън има повече симпатия, връзка, страст към [кюрдите].
Исторически той е един от първите сенатори, посетили кюрдските райони [на Северен Ирак] след инвазията на Саддам Хюсеин в Кувейт," каза той.
"Тръмп и хората му не ги е грижа толкова много... те го вземат под внимание, за да не оставят съюзниците си навън, те получават това, [но] начинът, по който го прилагат, е различен." Г-н Барабанди, който каза, че подкрепя неинтервенционистката реторика на Тръмп, смята, че новоизбраният президент ще изтегли американските войски "със сигурност", но в постепенен срок и с ясен план.
"Няма да е като в Афганистан, в рамките на 24 часа", каза той.
"Той ще каже в рамките на шест месеца, или каквото и време, краен срок за това и за уреждането на всичко." Много може да се върти около дискусиите на Тръмп с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, с когото се смята, че има близки отношения.
Американската подкрепа за СДС отдавна е източник на напрежение с Турция, която разглежда Отрядите за народна отбрана (YPG) - кюрдските сили, които съставляват военния гръбнак на СДС - като терористична организация.
Откакто Асад падна, Турция извършва въздушни удари, за да изтласка кюрдските бойци от стратегическите райони, включително град Манбидж.
Тръмп може да иска да сключи сделка с приятеля си в Анкара, която му позволява да изтегли американските войски и може да види, че ръката на Турция ще се засили още повече.
Но възможността подкрепяни от Турция групи да поемат контрол над някои райони тревожи мнозина, включително Уа'ел Алзаят, бивш експерт по Сирия от Държавния департамент на САЩ.
"Не може да има различни групи, управляващи различни части на страната, контролиращи различни ресурси", добави той.
"Има или политически процес, който мисля, че САЩ имат роля да играят, или нещо друго, и се надявам да избегнат този последен сценарий."