В последния знак за драматично влошаване на отношенията, военните владетели на Нигер изглеждат все по-решени да прогонят Франция от всеки значителен сектор в икономиката си - и по-специално от добива на уран.
Тази седмица френската държавна ядрена компания Орано обяви, че хунтата, която свали съюзника на Франция, президента Мохамед Базум, в преврат през юли 2023 г., е поела оперативен контрол над местната минна фирма Сомар.
Усилията на компанията да възобнови износа от месеци са блокирани от режима и тя е вкарана във финансова криза.
И въздействието може да се усети по-широко - въпреки че Нигер представлява по-малко от 5% от урана, произведен в световен мащаб, през 2022 г. той представлява една четвърт от доставките за атомни електроцентрали в цяла Европа.
Така че моментът едва ли може да бъде по-неудобен, тъй като западните страни се борят да посрещнат предизвикателството на изменението на климата и да намалят въглеродните си емисии от производството на електроенергия.
За френския президент Еманюел Макрон, който вече се бори с политическата криза у дома, потенциалното напускане на Орано от Нигер със сигурност е неловко от гледна точка на имиджа.
Защото съвпада с натъртени новини от други дългогодишни африкански партньори - Чад внезапно обяви прекратяване на споразумението за отбрана с Париж, докато Сенегал потвърди настояването си за евентуално затваряне на френската военна база в Дакар.
Но във всеки случай кризата, пред която е изправен Орано в Нигер, представлява значително практическо предизвикателство за френските енергийни доставки.
С 18 атомни централи, общо 56 реактора, които генерират почти 65% от електроенергията си, Франция е изпреварила играта в ограничаването на въглеродните емисии от енергийния сектор.
Но ограниченото производство на уран в страната приключи преди повече от 20 години.
Така че, през последното десетилетие или така, тя е внесла почти 90 000 тона - една пета от които е дошла от Нигер.
Само Казахстан, който представлява 45% от световното производство, е по-важен източник на доставки.
Продължаващата парализа, или окончателното спиране, на операциите на Орано в Нигер със сигурност ще принуди Франция да търси другаде.
Това трябва да бъде постижимо, тъй като алтернативни доставки могат да бъдат получени от страни, включително Узбекистан, Австралия и Намибия.
Миналата година, когато западноафриканските съседи реагираха на преврата в Нигер, като наложиха търговска блокада, която парализира износа на уран, други доставчици с готовност се намесиха в пробива.
Вносът на минерала от страната на Европейския съюз спада с една трета, но те до голяма степен са заменени от Канада.
Но имаше и политически неудобна цена, която трябваше да се плати.
Вносът на уран от Русия в ЕС се е увеличил с повече от 70%, въпреки тежките санкции, наложени на Москва заради нахлуването в Украйна.
И разбира се, именно Русия се превърна в новия най-добър приятел на военните лидери, които завзеха властта в Нигер и нейните съюзнически съседи Буркина Фасо и Мали от 2020 г. насам.
Руски военни предприемачи се бият редом с малийската армия в кампанията срещу джихадистите и етническите туарегски сепаратисти, като същевременно помагат и за защитата на висшето ръководство на хунтата в Нигер и Буркина Фасо.
Така че, въпреки че Франция и Европа като цяло биха могли да намерят начини да се справят с окончателната загуба на уран на Нигер, промяната няма да бъде напълно удобна.
Поне в краткосрочен план държавите от ЕС вероятно ще станат по-зависими от Русия и нейните централноазиатски съседи, като по този начин ще подкопаят собствените си усилия за поддържане на икономическия натиск върху президента Владимир Путин по време на потенциално решаващ период от украинската криза.
Нещо повече, режимът на Нигер, чието отношение към ЕС като цяло стана почти толкова недоверчиво, колкото прекъснатите му отношения с Франция, продължава да търси алтернативи на старите си западни партньорства.
И Иран - потенциален клиент, разбира се, за уран - се очертава като опция.
Контактите между двете правителства се задълбочават, като премиерът на Нигер Али Махамане Ламин Цайн посещава Техеран през януари.
Слуховете за възможна сделка за доставка на уран "жълт кейк" (концентрат) за кратко циркулираха преди няколко месеца.
Междувременно перспективите за надеждите на Орано за възстановяване на нормалните уранови операции и износ от Нигер изглеждат слаби, предвид враждебното отношение на военния режим в Ниамей.
Тази антипатия отчасти се обяснява с гласното осъждане на Макрон на свалянето на Базум през юли 2023 г., който е бил един от най-близките му африкански политически партньори и партньори в областта на сигурността.
Париж твърдо подкрепя твърдата позиция на западноафриканската регионална групировка Ековас и дори се носят слухове, че тя може да е готова да предостави мълчалива подкрепа, ако блокът някога продължи с краткотрайната си заплаха да се намеси военно в Нигер, за да възстанови Базум.
В тази отровна атмосфера на враждебност и недоверие, Орано е очевидна и удобна цел за отмъщение на хунтата.
Преобладаващата роля на френската компания в урановия сектор от години подхранва негодуванието сред много нигерийци, на фона на твърденията, че френската компания купува урана си евтино, въпреки периодичните предоговаряния на сделката за износ.
Въпреки че минните операции започват години след независимостта, те се разглеждат като емблематични за продължаващото следколониално влияние на Франция.
След миналогодишния преврат самият Орано се опита да стои настрана от дипломатическия спор, да не се набива на очи и да продължи да работи нормално.
Но търговската блокада на Екова му попречила да изнася продукцията от мина Сомаир, близо до Арлит, в пустинята Сахара.
И дори след като санкциите бяха вдигнати в края на февруари, обичайният маршрут за износ на уран, през пристанището на Бенин в Котону, остана блокиран, защото хунтата държеше границата затворена в продължаващ политически спор с Бенин.
Орано предлага да излети урана, но режимът отбягва това предложение.
През юни хунтата отменя правата на френската компания за разработване на нова мина при голямото находище Имоурарен, което се разглежда като основна нова надежда за бъдещ растеж на урановия сектор.
Междувременно блокирането на износа тласка Сомар, който до ноември се намира на 1150 тона блокирани запаси от уранов концентрат на стойност 210 млн. долара, към финансова криза.
И когато Орано реши да спре по-нататъшното производство и да даде приоритет на изплащането на заплатите на работната сила, отношенията с правителството се влошиха още повече в почти пълния срив тази седмица.
Разбира се, не само компанията, но и икономиката на Нигер плащат цена за тази ситуация, в загубени приходи от износ и рискуват стотици работни места.
За Арлит и други общности в пустинята на север това би било опустошителен удар, въпреки слуховете за възродена дейност в китайски минен проект в региона и известен интерес към сектора сред други потенциални партньори.
Хунтата на Нигер обаче не чувства нужда да прави отстъпки на Орано, защото сега е подкрепена от рязкото нарастване на износа на петрол, благодарение на нов тръбопровод, построен от Китай.
С тази финансова възглавница режимът изглежда готов да поеме разходите за парализиране и вероятно демонтиране на традиционното ураново партньорство с Франция - сега неин основен международен противник.
Пол Мели е консултант по програмата Африка в Chatham House в Лондон.
Отидете на BBCAfrica.com за още новини от африканския континент.
Последвайте ни в Twitter BBCAfrica, във Facebook в BBC Africa или в Instagram в bbcafrica