Един мъж от Гана е разказал пред Би Би Си как е бил заловен под дулото на пистолет от джихадисти в съседна Буркина Фасо, преди да бъде отведен в огромния им пустинен лагер, където е придобил рядка представа за живота им - от децата, за които е вярвал, че са обучени като атентатори самоубийци, до тунелите, които са изкопали, за да предпазят себе си и бронираните си танкове от въздушни удари.
В първото си медийно интервю след изпитанието през 2019 г. човекът, когото наричаме Джеймс, за да защити самоличността си, заяви, че първият му ден в лагера е ужасяващ, тъй като огромен брой ислямистки бойци се завръщат от операция, стреляйки във въздуха.
"Мислех, че това е краят.
Просто се потях", каза Джеймс, добавяйки, че в крайна сметка също се намокри, когато някои бойци го удариха с оръжията си - и се засмяха.
Джеймс, който е на 30 години и следва традиционна африканска религия, казва, че бунтовниците по-късно са се опитали да го вербуват, като са го примамили с примамването на властта, казвайки, че един ден може да стане командир на батальон.
"Командирът извади чувал.
Той съдържаше различни оръжия, АК-47, М16 и G3.
Така че той ме попита кой от тях мога да оперирам и аз казах, че никога преди не съм оперирал.
Той каза: "Ние имаме по-големи оръжия, така че ако ви дам батальон, с който да се справите, никой не може да ви навреди", добави Джеймс.
Той каза, че е късметлия да бъде освободен около две седмици по-късно, след като е молил за свободата си, твърдейки, че има болно дете у дома и обещавайки на командира на лагера, че ще стане негов вербовчик-сержант в Гана - обещание, което казва, че никога не е спазвал.
Националната комисия за гражданско образование на Гана, правителствен орган, който оглавява публична кампания за предотвратяване на присъединяването на млади хора към джихадистите, заяви пред Би Би Си, че е наясно с опита на Джеймс.
"Запознах се с него в опит да заинтригувам студенти от трети клас", каза Маули Агбену, регионален директор на комисията в столицата Акра.
"Определено ще имаме начин да се ангажираме с него, така че той да бъде посланик или инфлуенсър в рамките на своята общност", добави г-н Агбену.
Дълго време стабилна демокрация, Гана досега е пощадена от насилието, което се е разпространило, причинявайки хаос в Буркина Фасо и нейните западноафрикански съседи.
Бунтовниците, които отвлякоха Джеймс, принадлежаха на Джама'ат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) или Групата за подкрепа на исляма и мюсюлманите.
Филиал на Ал Кайда, той е официално стартиран през 2017 г. като чадър за различни джихадистки групи в региона.
В Буркина Фасо те са най-силни на север, където контролират големи площи, но също така са се разширили на юг, по протежение на порестата 550-километрова граница с Гана.
Повече от 15 000 души от Буркина Фасо са избягали в Северна Гана, за да избягат от конфликта.
Освен в Буркина Фасо, джихадистите също са придобили територии в Нигер и Мали и са извършвали нападения в Кот д'Ивоар, Бенин и Того - всички бивши френски колонии - което поражда опасения, че бунтът се разпространява на юг към брега.
През април високопоставен служител на ООН заяви, чеепицентърът на тероризма се е изместил от Близкия изток и Северна Африка в Субсахарска Африка, концентриран предимно в региона Сахел [който включва Буркина Фасо, Мали и Нигер]".
Джихадисти, свързани както с Ал Кайда, така и с групировката Ислямска държава (ИД), действат в региона.
Ганайски офицер по сигурността, разположен по границата с Буркина Фасо, каза пред Би Би Си, че джихадистите често преминават, за да се прегрупират, когато са под натиск от военните на Буркина Фасо - и те също използват страната за контрабанда на оръжия, храна и гориво.
"Не е безопасно за Гана.
Крият се в градове като Пусига.
Жителите на граничните общности са притеснени, защото няма строга сигурност", добави той.
В доклад, публикуван през юли, холандският институт за международни отношения заявява, че "отсъствието на реални атаки на ганайска земя изглежда е резултат от изчисленията на JNIM, че не нарушава линиите за доставки и местата за почивка, както и не провокира относително силна армия".
"Примери на хора, които са пощадени от JNIM, като показват, че техните ганайски лични карти пасват на това четене", добави той.
Повечето ганайци са християни, но населението в близост до границата с Буркина Фасо е предимно мюсюлманско - и части от региона също са били разкъсвани от етническо напрежение, което поражда опасения, че джихадистите биха могли да ги използват в своя полза.
Тинк-танкът заяви, че JNIM е опитал в "много малък брой" случаи да вербува или подстрекава малката, предимно мюсюлманска общност на Фулани в Гана да извършва нападения.
JNIM твърдят, че са маргинализирани, но усилията за набирането им имат "минимален успех", тъй като Фуланите са "осведомени за хаоса, който е обхванал Сахел поради семейни мрежи" и не искат това да се случи в Гана, добави мозъчният тръст.
Фулани мюсюлмански проповедник в Буркина Фасо, Амаду Куфа, е съосновател на JNIM и е негов заместник.
Той вербува повечето от бойците си от общността Фулани в Буркина Фасо.
Военните са обвинени от правозащитни групи, че отмъщават, като заклеймяват Фуланис и извършват безразборни нападения срещу селата им в Буркина Фасо.
През 2022 г. базираната във Франция неправителствена организацияПромедиация" заяви, че изследванията показват, че джихадистите са вербували между 200 и 300 млади ганайци.
Въпреки че някои са действали в страни, засегнати от бунтове като Буркина Фасо, други са били изпратени обратно в селата си в Северна Гана, за да проповядват "радикалната си вяра".
Това в крайна сметка може да доведе до това джихадистите да получат "устойчива опора в отдалечените и периферните райони на север", се казва в неправителствената организация.
От 2022 г. Гана е в челните редици на усилията за създаване на нова подкрепяна от Запада, 10 000-силна регионална сила за борба с ислямисткия бунт.
Тамале - най-големият град в Северна Гана - се предполага, че е седалището на силите.
Централата обаче все още не е открита и съдбата на инициативата е неясна, след като регионът се раздели между прозападни и проруски държави.
Буркина Фасо, заедно с Мали и Нигер, се насочват към Русия.
Трите страни са сформирали свой собствен съюз за борба с бунтовниците и също са разчитали на помощ от руски наемници.
Гана и други регионални държави остават съюзени със Запада.
Военните на Гана са установили бази на север, но новоинсталираното оборудване за наблюдение на границите все още не е работило, каза пред Би Би Си служителят по сигурността, който говори при условие за анонимност.
Въпреки това са изпратени още войски, тъй като JNIM извърши две атаки, в края на миналия месец и по-рано този месец, от страната на границата с Буркина Фасо, добави офицерът.
Правителството на Гана не отговори на искане на Би Би Си за коментар.
Посланикът му в Буркина Фасо Бонифаций Гамбила Адагбила обаче заяви пред Би Би Си, че двете страни си помагат взаимно в борбата с бунтовниците, предупреждавайки, че ако Буркина Фасо се провали,Гана вероятно ще бъде следващото място".
Партията на Националния демократичен конгрес (НДК) на Гана, която ще сформира следващото правителство, след като спечели изборите на 7 декември, обеща в предизборния си манифест да "засили" граничната сигурност с "международни партньори", както и да подобри разузнавателните способности на страната.
През август 2023 г. Европейският съюз обявява, че като част от пакет с помощи от 20 млн. евро ($21,6 млн.; 16,6 млн.) ще достави на Гана около 100 бронирани превозни средства, както и оборудване за наблюдение като безпилотни самолети.
Много цивилни и бежанци преминават границата на Гана-Буркина Фасо през пешеходни пътеки и задни пътища, за да работят, търгуват или посещават роднини, въпреки риска за сигурността - и Джеймс каза, че е един от тях.
Пътувал е чак до Сенегал с мотора си, когато е бил отведен в плен.
След като язди близо един ден, той казва, че се е натъкнал на бунтовниците в северозападната част на Буркина Фасо, докато се е приближавал към границата с Мали.
Няколко джихадисти, също на мотори, го спират и го отвеждат в лагера им, където е разпитван, докато командирът им не е убеден, че не е шпионин, каза Джеймс.
Той добави, че превръзката му за очи - запазената марка черно джихадистко знаме - след това е премахната.
Джеймс каза, че е намерил около 500 бунтовници - предимно млади мъже, включително един, който се е идентифицирал като лекар - живеещи в лагера.
Разположен в пустинен терен, той е бил съставен от сламени къщи, с малки слънчеви панели, генериращи електричество, каза той.
Той добави, че лагерът е разделен на три секции - за командири и техните семейства, по-нископоставени джихадисти и заловени селяни и войници.
Джеймс каза, че е бил задържан в последния раздел, но се епо-близо" до джихадистите през втората седмица, тъй като все повече се е държал така, сякаш е станал симпатизант на тяхната кауза.
Седяха на групи по 5 или 10 и слушаха песните на Салиф Кеита, малийския музикант, известен като Златния глас на Африка, каза Джеймс.
Други джихадистки групи са забранили музиката, заявявайки, че тя е неислямска.
Джеймс казва, че докато атмосферата в лагера като цяло е спокойна, групи от джихадисти редовно отиват да се бият, стреляйки с празнични изстрели, когато се връщат, твърдейки, че са постигнали успех на бойното поле.
Джеймс каза, че е осъзнал, че това е изстрелът, който е чул от първия ден, и е свикнал с него.
Той добави, че бунтовниците са паркирали танковете и пикапите си в два свързани помежду си тунела, за да се уверят, че няма да бъдат унищожени, ако има въздушна атака, докато само няколко превозни средства са останали извън "в готовност, за извънредна ситуация".
Той каза, че джихадистите са разкрили и най-тъмните си страни - казвайки му, че са залавяли жени по време на нападения над села и са си ги продавали една на друга.
"Те разменят жените, които са заловили.
Други продават съпруги, от които им е писнало.
Тези, които се съпротивляват, са групово изнасилени в подчинение от двама или трима бойци", добави Джеймс, макар че не ги видя да правят това.
Джеймс каза, че жените в лагера са включвали съпругите на джихадисти, които са изпълнявали домашни задължения като готвене и почистване, докато тези, които са били заловени, са били или сексуални робини, или са били принудени да станат бойци.
Той обясни, че е видял напълно забулени жени, с пушки АК-47, скрити под дрехите им, да напускат лагера, за да нападат села за добитък, за да изхранват хората в лагера - или да продават на пазари в близките градове.
Джеймс каза също, че е видял десетки деца, включително тези на джихадистите, да бъдат обучавани в използването на оръжия и експлозиви.
"Ще видите малко дете, което държи пистолет и ви казва, че ако отиде да се срещне с някои хора, така ще ги убие", добави Джеймс.
Той каза, че два пъти е видял четири деца да бъдат отвеждани на друго място, преди да се върне в лагера с жилетки за самоубийство.
Те носеха дълги, разхлабени дрехи над себе си и напуснаха лагера с просия, каза Джеймс.
Джихадистите му казали, че когато очакват тежка битка в град или военен лагер, изпращат деца, маскирани като просяци, които след това се взривяват, за да могат бойците да влязат сред хаоса, каза Джеймс.
Той добави, че трима джихадисти са му казали, че "жертвуват децата си като атентатори самоубийци и им се плаща след всяка мисия", въпреки че не са разкрили сумата.
Той каза, че джихадистите са се опитали да го индоктринират, проповядвайки, че "всичко западно е зло" и показвайки му пропагандни видеоклипове всяка вечер, включително едно от американската инвазия в Ирак и убийството на палестинци в сегашния конфликт с Израел.
Според Джеймс, тъй като бунтът се води във френскоговорящите страни, всички джихадисти са франкофонски, но един говори английски с ганайски акцент и винаги държи лицето си покрито, така че да не може да го види.
В знак, че джихадистите също са повлияни от пан-африканизма, Джеймс казва, че някои от тях се позовават на имената на революционери като Томас Санкара от Буркина Фасо и Куаме Нкрума от Гана и му казват, че хората трябва да сеиздигнат“ срещулошите лидери“ и да се освободят отоблигациите“.
Джеймс каза, че джихадистите също изразяват мнението, че ако Санкара и Нкрума саживеели дълго", тогавацялата Африка би била по-добро място - никой не би пътувал от Африка на Запад.
Хората щяха да пътуват от запад до Африка".
Джеймс, безработен по това време, заяви, че реториката им е силна и само "силата на сърцето" му е попречила да се присъедини към редиците им.
За това как точно е бил заловен, Джеймс казва, че двама мюсюлмански приятели са пътували с него по това време, обещавайки да го представят на мюсюлмански духовен лидер в Сенегал, който може да се моли за него и да подобри състоянието му.
И тримата са били заловени от джихадистите, тъй като са били към края на първата част от пътуването си, каза той.
Джеймс добавя, че един от приятелите му е бил застрелян, докато се е опитвал да избяга, докато другият му приятел е бил отведен със себе си в лагера.
Джеймс каза, че командирът не е освободил приятеля си, което го кара да се страхува, че е бил принуден да се присъедини към джихадистите - или е мъртъв.
"Командирът ми каза, че: "Ще те пусна, ако ме увериш, че ще ми намериш още изтребители", каза Джеймс.
Той добави, че преди да го закарат до автобусен чин и да му дадат билета за пътуването обратно към дома, бунтовниците му дават телефонен номер, за да поддържа връзка, но Джеймс каза, че никога не го е направил и е променил номера си.
Според Джеймс, джихадистите също му дават чар, който уж имал свръхестествени сили.
Отново много други джихадисти отхвърлят използването на амулети, вярвайки, че те противоречат на ученията на исляма.
Джеймс показал на BBC амулетите, които били направени от пера на птици, животински кожи и билки, покрити с кожа и плат.
Те включваха един, за който джихадистите лъжливо му казаха, че предлага защита от куршуми.
Джеймс каза, че никога не е останал с впечатлението, че бунтовниците искат да дестабилизират Гана, виждайки я като "най-безопасното място", където да се скрият, когато са под натиск от военните на Буркина Фасо.
Техният фокус е бил върху воденето на бунт в страни, където Франция и САЩ "съществуват", вярвайки, че тези две страни експлоатират ресурсите на Африка, в ущърб на нейния народ, каза Джеймс.
Това се отрича и от двете страни.
Базираният в Гана анализатор по сигурността Адиб Саани изрази загриженост от разрастващия се бунт в Западна Африка и заяви, че не вижда военно решение за това.
Трябва да преминем отвъд военизираната поза.
Трябва да се справим със социално-икономическите и геополитическите дефицити, които създават среда за борба с тероризма", каза той пред Би Би Си.
Националната комисия за гражданско образование на Гана провежда кампания за повишаване на обществената осведоменост, нареченавиждам нещо, казвам нещо", за да насърчи жителите на север да съобщават за подозрителна дейност.
Кампанията е разширена и до Акра, за да се образоват младите хора за опасностите от джихадизма.
Г-н Агбану от комисията заяви пред Би Би Си, че кампанията е жизненоважна, тъй като ганайците са уязвими за вербуване.
"Има висока степен на корупция, неравномерно развитие в цялата страна и огромна младежка безработица", каза той.
Джеймс, който сега е фермер за препитание, каза, че просто е облекчен, че е жив, тъй като командирът на джихада му е казал, че прави изключение, като го освобождава, защото обикновено "или мъртвото ти тяло ще се прибере у дома, или никой няма да чуе за теб отново".
Отидете на BBCAfrica.com за още новини от африканския континент.
Последвайте ни в Twitter BBCAfrica, във Facebook в BBC Africa или в Instagram в bbcafrica