"Мога ли да ви дам съвет за полярната мечка?", пита Тий, уверен 13-годишен, който срещаме по време на посещение в гимназия в Чърчил, Канада.
"Ако има мечка толкова близо до теб", казва тя, докато измерва разстояние от около 30 см с ръце, "направи юмрук - и го удари в носа.
"Полярните мечки имат много чувствителни носове - просто ще избягат." Тий не е трябвало да подлага този съвет на изпитание.
Но израстването тук - заедно с най-големия сухоземен хищник на планетата - означава, че безопасността на мечките е част от ежедневието.
Знаците - в магазините и кафенетата - напомнят на всеки, който се отправя навън, да бъде "осведомен".
Любимото ми чете: "Ако полярна мечка атакува, трябва да отвърнеш на удара." Бягането от полярна мечка е - може би контраинтуитивно - опасно.
Инстинктът на мечката е да преследва плячката и полярните мечки могат да бягат с 40 км/ч.
Ключов съвет: Бъдете бдителни и наясно с обкръжението си.
Не ходи сам през нощта.
Чърчил е известен като столицата на полярната мечка в света.
Всяка година Хъдсъновият залив - на западния край на който е кацнал градът - се размразява и принуждава мечките на брега.
С настъпването на студа през есента тук се събират стотици мечки, които чакат.
"Имаме сладководни реки, вливащи се в района, и студена вода, идваща от Арктика", обяснява Алиса Маккол от Polar Bears International (PBI).
"Замръзването се случва първо тук.
"За полярните мечки морският лед е голяма чиния за вечеря - това е достъп до основната им плячка, тюлените.
Вероятно са развълнувани от голямото ядене на тюленова мас - не са яли много цяло лято на сушата." Има 20 известни субпопулации на полярни мечки в Арктика.
Това е един от най-южните и най-добре проучени.
"Те са нашите дебели, бели, космати канарчета във въглищната мина", обяснява Алиса.
"Имахме около 1200 полярни мечки тук през 80-те години и загубихме почти половината от тях." Спадът е свързан с времето, когато заливът вече е свободен от лед, период, който става все по-дълъг с затоплянето на климата.
Без морски лед означава без замръзнала платформа за лов на тюлени.
"Мечките тук сега са на сушата около месец по-дълго, отколкото са били техните баба и дядо", обяснява Алиса.
"Това оказва натиск върху майките.
[С по-малко храна] е по-трудно да останеш бременна и да поддържаш тези бебета." Докато дългосрочното им оцеляване е несигурно, мечките привличат учени по опазване и хиляди туристи към Чърчил всяка година.
Заедно с група от ПБИ търсим мечки в субарктическата тундра - само на няколко километра от града.
Екипът пътува в тундра бъги, вид офроуд автобус с огромни гуми.
След няколко далечни наблюдения имаме сърдечна близка среща.
Млада мечка се приближава и разследва бавния ни конвой.
Той се навежда, души едно от превозните средства, после скача и засажда две гигантски лапи отстрани на бъгито.
Мечката небрежно се спуска обратно на четири крака, след което поглежда нагоре и ме гледа за кратко.
Дълбоко объркващо е да погледнеш в лицето на животно, което е едновременно очарователно и потенциално смъртоносно.
"Можете да го видите да души и дори да ближе превозното средство - използвайки всичките си сетива, за да разследва", казва Джеф Йорк от PBI, който работи в Арктика повече от три десетилетия.
Да бъдеш тук в "мечи сезон" означава, че Джеф и колегите му могат да тестват нови технологии за откриване на мечки и защита на хората.
Екипът на PBI в момента фина настройка на радар-базирана система, наречена "мечка-дар".
Експерименталната платформа – висока антена с детектори, сканиращи на 360 градуса – е монтирана на покрива на хижа в средата на тундрата, близо до Чърчил.
"Той има изкуствен интелект, така че тук можем да го научим какво е полярна мечка", обяснява Джеф.
"Това работи денонощно, може да се вижда през нощта и при лоша видимост." Атаките на полярните мечки са рядкост, но те са риск за хората, които живеят и работят в изолирани арктически среди.
По-рано тази година канадски работник беше убит от две полярни мечки близо до отдалечена отбранителна станция в северната територия на Канада Нунавут.
Съвместното съществуване с тези зависими от леда хищници, когато арктическият климат се променя по-бързо от когато и да било в историята, създава парадоксално предизвикателство за Чърчил: Популацията на полярните мечки тук е изправена пред дългосрочен упадък.
Но в краткосрочен план мечките прекарват повече от годината си на брега, увеличавайки вероятността мечките и хората да влязат в контакт.
Защитата на общността е задача на екипа за предупреждение на полярните мечки - обучени рейнджъри, които патрулират Чърчил всеки ден.
Яздим заедно с рейнджъра Иън Ван Нест, който търси упорита мечка, която той и колегите му са се опитали да прогонят по-рано същия ден.
"Обърна се и се върна [към] Чърчил.
Той не изглежда заинтересован да замине." За мечките, които имат намерение да се размотават из града, екипът може да използва жив капан: контейнер с форма на тръба, примамен с тюленово месо, с врата, която мечката задейства, когато се изкачи вътре.
"След това ги слагаме в склада", обяснява Иън.
Мечките се държат в продължение на 30 дни, период, определен да научи мечката, че е негативно да идва в града да търси храна, но това не поставя здравето на животното в риск.
След това те се преместват - или на гърба на ремарке, или от време на време се вдигат с хеликоптер - и се освобождават по-нататък по залива, далеч от хората.
Сирил Фредлънд, който работи в новата научна обсерватория на Чърчил, си спомня последния път, когато човек е бил убит от полярна мечка в Чърчил, през 1983 г.
"Беше точно в града", казва той.
"Човекът е бил бездомен и е бил в изоставена сграда през нощта.
Там също имаше млада мечка - тя го повали с лапата си, сякаш беше тюлен." Хората дошли да помогнат, спомня си Кирил, но не могли да отдалечат мечката от човека.
"Все едно пазеше храната си." Програмата за предупреждение за полярни мечки е създадена по това време.
Оттогава тук никой не е бил убит от полярна мечка.
Сирил сега е техник в новата морска обсерватория Чърчил (CMO).
Част от задачата му е да разбере как точно тази околна среда ще реагира на изменението на климата.
Под прибиращия се покрив има два гигантски басейна, пълни с вода, изпомпвани директно от Хъдсъновия залив.
"Можем да направим всякакви контролирани експериментални изследвания, които разглеждат промените в Арктика", казва проф. Фейю Уанг.
Една последица от по-малко заледения залив Хъдсън е по-дълъг оперативен сезон за пристанището, което в момента е затворено за девет месеца от годината.
По-дълъг сезон, през който заливът се размразява и става открит, може да означава повече кораби, които влизат и излизат от Чърчил.
Изследванията в обсерваторията имат за цел да подобрят точността на прогнозата за морския лед.
Изследванията ще изследват и рисковете, свързани с разширяването на пристанището.
Едно от първите разследвания е експериментален нефтен разлив.
Учените планират да пуснат масло в един от басейните, да тестват техники за почистване и да измерят колко бързо маслото се разгражда в студената вода.
За кмета на Чърчил, Майк Спенс, разбирането как да се планира бъдещето, особено когато става въпрос за доставка на стоки в и извън Чърчил, е от жизненоважно значение за бъдещето на града в един затоплящ се свят.
"Вече обмисляме удължаване на сезона", казва той, насочвайки се към пристанището, което е спряло да работи за зимата.
"След десет години това ще бъде оживено." Изменението на климата представлява предизвикателство за столицата на полярната мечка в света, но кметът е оптимист.
"Имаме страхотен град", казва той, "чудесна общност.
А летният сезон - [когато хората идват да видят китовете Белуга в залива] - расте." "Всички сме предизвикани от изменението на климата", добавя той.
"Това означава ли, че спираш да съществуваш?
Не, ти се адаптираш.
Докато Майк Спенс казва "бъдещето е светло" за Чърчил, може да не е толкова светло за полярните мечки.
Тий и приятелите гледат към залива, от прозорец в задната част на училищната сграда.
Превозните средства на екипа за предупреждение на полярните мечки се събират отвън, опитвайки се да преместят мечка далеч от града.
"Ако климатичните промени продължат," коментира съученикът на Тий Чарли, "полярните мечки може просто да спрат да идват тук." Учителят се приближава, за да се увери, че децата ще дойдат да ги приберат - че няма да се прибират сами.
Всичко това е част от ежедневието в полярната мечешка столица на света.
Регистрирайте се за нашия бюлетин Future Earth, за да получавате ексклузивна информация за най-новите новини за климата и околната среда от редактора на BBC за климата Джъстин Роулат, доставяни до вашата пощенска кутия всяка седмица.
Извън Обединеното кралство?
Регистрирайте се в нашия международен бюлетин тук.