Докато новата Сирия се бори да се оформи, се появяват отново стари заплахи.
Хаосът след свалянето на Башар ал-Асадпроправя пътя" на т.нар.Ислямска държава" (ИД) да се завърне, според водещ кюрдски командир, помогнал за разгрома на джихадистката групировка в Сирия през 2019 г.
Той казва, че завръщането вече е започнало.
"Дейността на ДАЕШ се е увеличила значително и опасността от възраждане се е удвоила", според генерал Мазлум Абди, командир на Сирийските демократични сили (СДС), съюз на предимно кюрдските милиции, подкрепен от САЩ.
"Сега те имат повече възможности и повече възможности." Той казва, че бойците на ИД са иззели някои оръжия и боеприпаси, оставени от сирийските войски на режима, според доклади на разузнаването.
И той предупреждава, че има "истинска заплаха", че бойците ще се опитат да проникнат в управляваните от СДС затвори тук в североизточна Сирия, които държат около 10 000 от техните хора.
СДС също държи около 50 000 от членовете на техните семейства в лагери.
Интервюто ни с генерала беше късно през нощта, на място, което не можем да разкрием.
Той приветства падането на режима на Асад, който го задържа четири пъти.
Но той изглеждаше уморен и призна, че е разочарован от перспективата отново да води стари битки.
"Бихме се срещу тях [IS] и платихме 12 000 души", каза той, имайки предвид загубите на СДС.
"Мисля, че на някакво ниво ще трябва да се върнем там, където бяхме преди." Рискът от възраждане на ИД се увеличава, казва той, защото СДС са подложени на нарастващи атаки от съседна Турция - и бунтовническите фракции, които подкрепя - и трябва да отклонят някои бойци в тази битка.
Той ни казва, че СДС е трябвало да спре антитерористичните операции срещу ИД, а стотици пазачи на затворите - от сила от хиляди - са се върнали у дома, за да защитават селата си.
Анкара разглежда СДС като продължение на ПКК - забранени кюрдски сепаратисти, които водят бунт от десетилетия и са класифицирани като терористи от САЩ и ЕС.
Турция отдавна иска 30-километрова "буферна зона" в кюрдския регион в Североизточна Сирия.
След падането на Асад, той се опитва все по-трудно да го получи.
"Заплаха номер едно сега е Турция, защото нейните въздушни удари убиват нашите сили", каза генерал Абди.
"Тези атаки трябва да спрат, защото ни разсейват да се съсредоточим върху сигурността на центровете за задържане", каза той, "въпреки че винаги ще правим всичко възможно." Вътре в Ал-Сина, най-големият затвор за задържани от ИД, видяхме слоевете сигурност и усетихме напрежението сред персонала.
Бившият образователен институт в град Ал-Хасака държи около 5000 мъже - заподозрени бойци или поддръжници на ИД.
Всяка врата на килията е заключена и закрепена с три болта.
Коридорите са разделени на секции от тежки железни порти.
Пазачите са маскирани, с палки в ръка.
Достъпът до тук е рядкост.
Позволиха ни да надникнем в две килии, но не можахме да говорим с мъжете вътре.
Казаха им, че сме журналисти и им беше дадена възможност да скрият лицата си.
Малцина го направиха.
Повечето седяха мълчаливо на одеяла и тънки матраци.
Двама мъже крачеха по пода.
Източници от кюрдската сигурност твърдят, че повечето от затворниците в Ал-Сина са били с ИД до последната позиция и са били дълбоко отдадени на идеологията.
Отведоха ни да се срещнем с 28-годишен задържан - тънък и меко казано - който не искаше да бъде назован.
Той каза, че говори свободно, макар че по ключовите въпроси не би казал много.
Той ни каза, че е напуснал родната си Австралия на 19-годишна възраст, за да посети баба си в Кипър.
"От там едно нещо доведе до друго", каза той, "и аз се озовах в Алепо." Той твърдеше, че работи с неправителствена организация в град Ракка, когато ИД пое властта.
Попитах дали има кръв по ръцете си и дали е замесен в убийството на някого?
"Не, не бях", отговори той, едва чувайки.
И подкрепяше ли това, което ИС прави?
"Не искам да отговарям на този въпрос, защото това може да се отрази на моя случай", отговори той.
Надява се един ден да се върне в Австралия, въпреки че не е сигурен дали ще бъде добре дошъл.
На около три часа път от Ал-Сина, зад жицата на лагера Родж, мнозина вярват, че свободата идва.
Някак.
Този мрачен простор от палатки - ограден от стени, огради и наблюдателни кули - е дом на почти 3000 жени и деца.
Те никога не са били съдени или осъждани, но те са семействата на бойците и поддръжниците на ИД.
В лагера има няколко британски жени.
Запознахме се за кратко.
Всички казаха, че адвокатите им са им казали да не говорят.
В един ветровит ъгъл се натъкнахме на жена, готова да говори - Саида Темирбулатова, на 47 г., бивш данъчен инспектор от Дагестан.
Нейният деветгодишен син, Али, стоеше тихо до нея.
Тя се надява, че свалянето на Асад ще означава свобода и за двамата.
"Новият лидер Ахмед ал-Шараа [ръководителят на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам] направи обръщение, в което заяви, че ще даде на всички тяхната свобода.
Ние също искаме свобода.
Искаме да заминем, най-вероятно за Русия.
Това е единствената страна, която ще ни вземе." Мениджърът на лагера ни казва, че други вярват, че ИД ще им се притече на помощ и ще ги измъкне.
Помоли ни да не използваме името й, тъй като се страхува за безопасността си.
"След падането на Асад лагерът е спокоен.
Обикновено, когато е толкова тихо, това означава, че жените се организират", каза тя.
"Събрали са си багажа и са готови за тръгване.
Те казват:Скоро ще излезем от този лагер и ще се обновим.
Ще се върнем отново като Е." Тя казва, че има видима промяна, дори при децата, които скандират лозунги и се кълнат на минувачите.
"Казват: "Ще се върнем и ще те хванем.
Той [IS] идва скоро." По време на нашето време в лагера много деца вдигнаха показалеца на дясната си ръка.
Този жест се използва от всички мюсюлмани в ежедневната молитва, но също така е широко използван и от бойците на ИД.
Жените в лагера не са единствените, които си опаковат багажа.
Някои кюрдски цивилни в град Ал-Хасака правят същото - страхувайки се от завръщане на джихадистите и поредното сухопътно настъпление на Турция в Североизточна Сирия.
Това ще бъде четвъртото нахлуване на турските сили.
Очаква се скоро.
24-годишният евреин, който преподава английски език, се готви да тръгне - неохотно.
"Събрах си багажа и си подготвям личната карта и важните документи", ми казва той.
"Не искам да напускам дома и спомените си, но всички ние живеем в състояние на постоянен страх.
Турците ни заплашват и вратите са отворени за ИД.
Могат да атакуват затворите си.
Те могат да правят каквото си искат." Евреан е бил изселен веднъж преди от северозападния град Алепо, в началото на гражданската война в Сирия през 2011 г.
Този път се чуди къде да отиде.
"Ситуацията изисква спешна международна намеса за защита на цивилните", казва той.
Питам го дали мисли, че ще дойде.
"Не", отговаря тихо той.
Но той ме помоли да спомена молбата му.
Допълнителни репортажи от Майкъл Стейнингер, Матю Годард и евреин Абди