"Ако видя някой да почуква с пръсти по бюро, непосредствената ми мисъл е да му отрежа пръстите с нож", споделя анонимен пациент на изследовател.
Друг споделя: "Когато видя някой да прави наистина малки повтарящи се движения, като например съпругът ми да огъва пръстите на краката си, се чувствам физически болен.
Сдържам го, но искам да повърна." Звучи ли ти познато?
Ако е така, може би вие също имате състояние, наречено мизокинезия - диагностицируема омраза към неспокойствието.
Учените се стремят да разберат повече за феномена, който все още няма известна причина.
За най-новите изследвания, представени в списанието PLoS One, експерти проведоха задълбочени интервюта с 21 души, принадлежащи към група за подкрепа на мизокинезия.
Честите тригери са движения на краката, ръцете или краката - подскачане на бедрата, потрепване на пръстите и разместване на обувките.
Щракане на писалката и въртене на косата също бяха тригери, макар и не толкова често.
Често хората съобщават за някакво припокриване с друго по-признато състояние, наречено мизофония - интензивна неприязън към звуците на други хора, като тежко дишане или силно хранене.
Невъзможно е да се знае точно колко хора може да изпитват мизокинезия.
Едно скорошно канадско проучване предполага, че може би един от трима от нас може да бъде неблагоприятно засегнат от други хора, които се дразнят, изпитват силни чувства на ярост, мъчения и отвращение.
Говорих с д-р Джейн Грегъри, клиничен психолог в Оксфордския университет във Великобритания, която е изучавала и лекувала както мизокинезия, така и мизофония.
Тя каза пред BBC News: "Двете вървят заедно много често.
Често хората имат и двете едновременно." Въпреки че няма добри данни, д-р Грегъри казва, че условията вероятно са изненадващо често срещани.
"Очевидно хората го преживяват от дълго време, но просто нямат име за това." Тежестта на отвращението на хората към неспокойствието варира, казва ми тя.
"Някои хора може наистина да се дразнят от повтарящи се движения, но това не оказва голямо влияние върху ежедневния живот", казва тя.
Други обаче могатда получат наистина силна емоционална реакция – гняв, паника или дистрес – и просто не могат да ги филтрират“.
Чрез работата на д-р Грегъри, тя се среща с хора с по-екстремни симптоми.
Много от тях са възрастни, които са преживели мизокинезия в продължение на години, но някои са в ранните си тийнейджърски години и го преживяват за първи път.
Андреа, на 62 години и от Великобритания, казва, че е развила мизофония и мизокинезия на 13 години, но това не е било признато по това време.
Един от най-ранните спомени за състоянието е, че е била измъчвана от момиче в училище, което е бране ноктите си.
"По-голямата част от мизокинезията има тенденция да се фокусира около ръцете на хората - какво правят с ръцете си и какво докосват", казва тя.
Друг спусък за нея е, когато хората частично покриват устата си с ръка, докато говорят - тя се бори да гледа и се чувства като собствената си уста става възпалена, когато го прави.
Андреа казва, че гневът, който изпитва, е експлозивен и мигновен.
"Няма никакъв мисловен процес в него.
Няма логика.
Тя просто избухва вътре в теб, поради което е толкова изтощително." Тя ми казва, че е опитала различни стратегии, за да управлява състоянието си, но не може да го блокира.
Сега тя се предпазва от обществото, живеейки сама и работейки от дома си, и казва, че целият живот е устроен така, че да избягва нещата, които биха могли да я изнервят.
Андреа казва, че има много поддържащи приятели, които разбират, че понякога трябва да променят начина, по който тя взаимодейства с тях.
"По-лесно е просто да се оттеглиш.
Да се опитам да оцелея.
Не можеш да продължаваш да молиш другите хора да не правят нещата." Тя обяснява, че не обвинява хората за тяхното безпокойство и разбира, че действията на повечето хора са непреднамерени и са направени по навик.
Андреа казва, че споделянето на опита с група за подкрепа във Facebook е било истинска помощ.
Джил, която е на 53 и е от Кент, е друг член на тази група.
Тя казва, че нейната мизокинезия кара сърцето й да препуска.
"Всичко може да ме задейства, от подскачането на крака до това как някой изглежда и държи вилицата си.
"Получавам гняв, толкова много гняв.
"Сърцето ми започва да бие твърде бързо.
Това е като борба за полет." Джули, която е на 54 и от Хъл, казва, че основното чувство, което изпитва с мизокинезията си, е тревога.
"Онзи ден, бях в автобуса и имаше една дама, която минаваше и двете й ръце се люлееха.
Не можех да откъсна очи от него.
Започнах да се притеснявам от това, а не да се ядосвам.
"Това са глупави неща, сякаш някой ми прави чаша чай и те получават торбичката за чай и я подскачат нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу.
Защо?
Или ако някой седи там и клати крака си.
Не мога да откъсна очи от него.
Или ако погледна настрани, трябва да погледна назад, за да видя дали все още го правят." Тя казва пред Би Би Си, че неприятното чувство след това може да я изяде с часове.
"Аз не съм гневен човек.
Това просто ме кара да се чувствам така, сякаш има топка в стомаха ми, която иска да експлодира.
Това не е гняв, а чувство на истинска тревога отвътре." Джули казва, че не се страхува да помоли хората да спрат да правят нещо, което тя намира за изтощително, но вместо това има тенденция да си тръгне.
Нейната мизокинезия я прави нещастна, казва ми тя.
"Това ме кара да го интернализирам.
Не се харесвам за това, че се чувствам така." Д-р Грегъри казва, че състоянието може да бъде изключително изтощително и да попречи на хората да се фокусират и да правят нормални неща.
"Част от мозъка им постоянно мисли за това движение", обяснява тя.
"Насилствени образи могат да се появят в главата им.
Искат да хванат човека и да го принудят да спре...
Въпреки че не са ядосани в нормалния си живот." По отношение на това защо някои хора се задействат, д-р Грегъри казва, че това може да е засилен основен инстинкт за оцеляване - като сурикат, търсещ опасност.
Тя оприличава усещането на това да видиш "някой да бяга в далечината" или "да се настрои на стъпки зад теб".
"За някои хора не можеш да го изключиш отново.
Мозъкът ви непрекъснато наблюдава." В шумния, забързан съвременен живот това не е много полезно, казва тя.
И ако продължавате да се задействате, може да се натрупа чувство на неудовлетвореност и гняв.
За някои хора, това са навиците на непознатите, които са най-дразнещи, докато за други, това са любимите хора.
Един често срещан начин, по който хората се опитват да управляват състоянието, е като избягват да гледат нервничене или да се разсейват, казва д-р Грегъри.
Други могат да се опитат да избегнат хората изцяло, доколкото могат.
Ако има само един изолиран визуален спусък - като въртенето на косата - експертът казва, че понякога е възможно да се използва префрамираща терапия, за да се помогне на човека да види ситуацията по по-положителен начин.
"Можете да го погледнете умишлено и да създадете нова предистория за това защо някой прави това движение." Това може да помогне за намаляване на гнева и безпокойството, казва тя.
"Много хора се чувстват наистина засрамени или засрамени, че получават такива силни реакции", добавя д-р Грегъри.
"Това само по себе си може да бъде проблем, защото потискането на емоциите може да ги засили и да ги влоши."